Императрица Цъси – Господарката Дракон

Красива, коварна и жестока, вдовицата императрица Цъси неслучайно е заслужила прозвището Господарката Дракон. Неизвестна по рождение, тя стига дотам, че властва над Китай в продължение на 47 години – период, през който съдбата на империята ѝ претърпява унизителен упадък. Династията Цин, управлявала Китай повече от 250 години, през втората половина на 19 в. се затруднява да отговори на предизвикателствата на модернизацията и на засилващия се натиск от страна на западните сили. След като претърпява военни поражения от чуждестранните си врагове и се изправя срещу все по-нарастващото вътрешно недоволство, последната императорска династия на Китай управлява до 1912 г. И именно вдовицата императрица допринася най-много за рухването ѝ.

Когато през 1851 г. влиза в дома на император Сиенфън като негова наложница, бъдещата императрица се появява с рожденото си име Йехунала. Малко по-късно я преименуват на Йъ, а след като през 1856 г. ражда и единствения син на императора – Зайчун, получава званието „Благородната императорска съпруга Йъ“. Зайчун се възкачва на трона след смъртта на императора през 1861 г., а в отговор на новия ѝ статут на Свещената майка, вдовицата императрица Йъ се сдобива с титлата „Цъси“ – „притежаващата майчинска доброта“.

Преди да умре, Сиенфън натоварва с властта осмина регент-министри, които да управляват, докато синът му стане пълнолетен. Вследствие на дворцов преврат на власт идват любовницата на покойния император – майката императрица вдовица Цъан, и свещената майка вдовицата императрица Цъси. С помощта на амбициозния принц Гонг двете управляват съвместно и задкулисно в продължение на 12 години.

Зайчун, преименуван междувременно на Тунджъ /което ще рече „колективно управление“/, официално идва „на власт“ чак през 1873 г., но матриархатът се е усладил на двете властващи жени дотам, че те нямат никакво намерение да се оттеглят, особено Цъси, която продължава да държи в подчинение младия император.

Тунджъ издържа едва две години на трона, преди да умре, а двете госпожи пак идват официално на власт в ролята си на регенти – този път на 4-годишния племенник на Цъси, император Гуансю. Но когато след 6 години умира и Цъан, моментално плъзват слухове, че Цъси я е отровила, за да разчисти пътя си към неограничената власт – подозрения, които се потвърждават през 1885 г., когато тя лишава принц Гонг от всичките му официални длъжности.

През цялото това време вдовицата императрица трупа баснословно богатство. Китай се тресе от финансова криза, а тя строи дворци и паркове, както и луксозна бъдеща гробница за себе си, като не пропуска и да задушава всякакви опити за реформи или модернизация. През 1881 г. забранява на китайците да учат в чужбина, за да не внесат либерални идеи. Налага вето и върху проектите за построяване на обширна китайска железопътна мрежа със съображението, че щяла да е „прекалено шумна и да обезпокои императорските гробници“.

Младият император Гуансю трябвало да приеме властта през 1887 г. Но под нейно внушение многобройни услужливи придворни служители я молят да остане още на власт, тъй като императорът не е  съзрял достатъчно. Тя се съгласява „с неохота“ и издава нов закон, който ѝ позволява да „съветва“ безсрочно императора.

Сянката на Цъси продължава да тегне над императорския двор дори и след като най-сетне през 1889 г. тя предава властта и се оттегля във внушителния Летен дворец, който си е построила. Принуждава новия император да се ожени пряко волята си за племенницата си Дзинфън, а когато той след време проявява предпочитание към любовницата си Джън, Цъси заповядва тя да бъде бита с камшици.

Към средата на 90-те години на 19 в. вдовицата императрица налага предназначени за китайския морски флот средства да бъдат отклонени за пълното обновяване на Летния дворец и подготвянето му за честването на нейния 60-ти юбилей. През 1894 г. Япония започва война с Китай и разбива армията му. Реформаторите скланят императора Гуансю да въведе през 1898 г. първите стодневни мерки. Вдовицата императрица обаче се запъва и организира военен преврат, който на практика отнема властта на Гуансю. Цъси го оставя формално на престола, но през 1908 г. издава указ, който сама е съчинила и в който го обявява за негоден да управлява страната.

Онова, което окончателно сразява Цъси, е Боксерското въстание.

През 1900 г. тайно съществуващо движение, наричащо себе си боксерите, което обучава своите членове в бойните изкуства и дори твърди, че ги прави неуязвими на куршумите, увлича многобройни последователи сред бедното население. Масовата пропаганда на боксерите обвинява католическите мисионери в проява на насилие, а западните имигранти – в целенасочено подкопаване устоите на Китай. Кръвопролитните атаки против двете общности стават ежедневие.

Разчитайки на движението да я върне на власт, Цъси се обявява в подкрепа на въстанието, наричайки го „израз на китайската народна култура“. При тази нейна подкрепа антизападните прояви се засилват, унищожаването на собствеността на чужденците ескалира и през лятото на 1900 г. боксерската армия обсажда квартала със западните посолства в Пекин. С пасивността си китайската имперска армия на практика се явява съучастник. Обсадата се вдига едва след пристигането на международен корпус, който след това плячкосва града, но трябва да минат още няколко месеца, преди въстанието да бъде окончателно потушено.

На всичко отгоре, в резултат от въстанието, чуждестранната намеса в Китай всъщност се увеличава. Боксерският протокол от 1901 г. принуждава китайското правителство да приеме не само изплащането на огромни репарации, но и да даде сериозни търговски отстъпки на западните държави и да им позволи да настанят за постоянно свои войски в Пекин. Това е допълнителна обида за ранената национална гордост, на която неуспялото въстание е разчитало. Изказаната от Цъси подкрепа за боксерското движение дава повод на западните сили да нападнат Пекин и да завземат Забранения град. Цъси е принудена да бяга, а имперската власт е въстановена с цената на унизителен договор, който императорът е принуден да подпише. Цъси умира през 1908 г., оставяйки на императорския трон двегодишния Пу И. Той се оказва последният китайски император, а Цъси – жената, заличила Китайската империя.

/По материали от книгата „Титаните на историята“ от Саймън Монтефиоре/

Снимка: http://pixabay.com