Една от най колоритните фигури на литературна Франция, писателката Жорж Санд, е родена на 1 юли 1804 година в Париж. Всичко в нея – от необикновената биография, странния за времето външен вид и поведение до дързостта, с която отстоява своите литературни и житейски принципи – скандализира обществото. Макар да й струва твърде много, тя успява да извоюва правото да бъде приемана и оценявана според таланта си в един мъжки свят, в който жените са просто красив придатък.

Амандин Орор Люсил Дюпен (нейното рождено име), като дете от неравен брак между актриса и аристократ, внук на маршал Морис дьо Сакс, дълго остава притисната между тези два непримирими свята. Води се истинска война за нейното отглеждане и възпитание. Война, само привидно спечелена от семейството на бащата, осигурило й спокоен и охолен живот в имението Ноан – нейно основно убежище през годините. Там тя израства под крилото на своята баба – мадам Дюпен, която лично й дава уроци по пиано и пеене в допълнение към общото обучение. От нея наследява и голямата любов към литературата и четенето. Но главният избор, който прави младата Орор Дюпен в живота и творчеството, показва, че истинската победа принадлежи на майка й като част от парижката бохема. Преди да вземе най-важните решения в живота си, обаче, на 18-годишното момиче се налага да изживее доста драми. След цели четири години в католически манастир, който за нея бил „раят на земята”, тя го напуска и решава да се омъжи.

Много самотна след смъртта на баба си, среща случайно незаконния син на барон Дюдеван и вече е влюбена в това „олицетворение на мъжествеността”. Бракът бързо става факт, но скоро идва и разочарованието от скучния живот с човек, който въобще не се интересува от книги, музика, изкуство. Съпрузите все повече се отдалечават и дори двете деца (Морис и Соланж) не могат да спасят това съжителство и да подчинят свободния дух на баронеса Дюдеван, нежеланието й да приеме несправедливостите на света. В търсене на себе си, тя напуска замъка Ноан, символ на сигурност, но и на обезличаване. Напуска го като израз на бунт срещу еснафския морал и пристига в Париж, където се превръща в писателката Жорж Санд. Тази нежна и крехка жена без да се съобразява с общоприетите нрави, посещава кафенета и театри, клубове и литературни салони, облечена в мъжки дрехи и с неизменната цигара в ръка. Мълчалива и съсредоточена, без да е красива, тя привлича с погледа си. „Цялата й физиономия е в очите” (Балзак) – големи и тъмни, с тежки клепачи. Флобер ги сравнява с очите на сфинкс. Интелектуалното й обаяние и смелостта да изживее сантименталния си живот посвоему – в търсене на една силна и дълбока любов, оказват силно въздействие върху мъжете около нея. Без да се страхува от кризите и разочарованията, съпътстващиа бурните й увлечения, тя докрай изживява своите по-кратки или по-дълги сърдечни връзки : с Жюл Сандо, Алфред дьо Мюсе, Проспер Мериме, Мишел дьо Бурж, Шопен.

       

И това са само част от мъжете, намерили място в сърцето й. Да не забравяме все пак, че това е романтичният XIX век. И преди да напише своите романи в този стил, писателката живее живота на своите героини. За половин век тя създава изумително голям брой творби, пишейки ежедневно по много часове. Още в същата нощ, когато завършва едно произведение, започва следващото. Събраните й съчинения включват 109 романа, 4 тома автобиография и 6 тома кореспонденция. Изключително плодовитата писателка в края на живота си съжалява, че няма да има време за още „няколкостотинте романа, които ферментират в главата й”. Родена разказвач, тя измисля първите си историии още в ранно детство, а началото на писателската кариера за нея съвпада с увлечението й по Жюл Сандо, който я насърчава да пише и публикува във в.„Фигаро”. Двамата издават заедно романа „Роз и Бланш“ под псевдонима Жорж Санд. Истинският успех идва с „Индиана” (1832) – първата романизирана изповед във френската литература. Това е книгата, която й донася слава. А името, под което е издадена, Жорж Санд, използва до края на живота си и остава известна с него завинаги.  Следвайки вкуса на века, в който твори, тя започва с изповедни творби („Валентин”, „Жак”, „Андре”) и постепенно еволюира, насочвайки се към по-епични сюжети. Пасторалните романи „Дяволското блато” и „Малката Фадет” с идиличните си картини напомнят стари, красиви легенди. Бурната й връзка с Алфред дьо Мюсе, освен огромната кореспонденция (една от най-красивите, писани на френски език), ражда романа „Тя и той”. През 1836 г. Жорж Санд среща младия Фредерик Шопен. Любовта им продължава 10 години, през които французойката има огромна власт над гениалния поляк. Тя истински го вдъхновява и докато са заедно, той създава най-блестящите си произведения. Изпод нейното перо пък излизат едни от най-прочутите й творби – „Мопра” и „Орас”. Последните години от живота й преминават спокойно в имението, сред деца и внуци, на които разказва своите приказки. Не спира да пише до смъртта си през 1876 г. „Оплаквам една мъртва и поздравявам една безсмъртна. Обичах я, възхищавах й се, обожавах я.“ Тези думи на Виктор Юго на погребението изразяват отношението на цяла прогресивна Франция към „добрата дама от Ноан”.