Иван Михайлов

На 13 декември 1868 година е роден  Иван Михайлов – кмет на Сливен от 29.10.1908 г. до 25.07.1911 г.

След завършване на гимназията работи като учител в родния си град. През 1904 г. се венчава за Цанка Бобева и от брака им се раждат 4 деца: Мария, родена през 1906г., счетоводителка по професия, омъжена в София, Надежда – родена през 1908 г., умира на 17 години, Михаил – роден през 1910 г., банков служител и Георги – роден на 19 октомври 1915 г. Георги Михайлов завършва класическа филология в Софийския университет, през 1938 г. Специализира в Сорбоната в Париж 1938 г. 1947- 1949 г. става доктор по философия в университета в Париж. Асистент и уредник е на Античния отдел в Народния музей в София – 1940 – 1941 г. Асистент е по старогръцка философия в СУ – 1941 – 1957 г. Доцент – 1957 – 1963 г. Професор е от 1963 г. Член- кореспондент на Британската академия на науките в Лондон.

Иван Михайлов се занимава и с търговия. Внася платове от Истанбул. Член е на Демократическата партия.

През 1920 г. той напуска гр. Сливен и се премества със семейството си в София. Тук построява първата модерна електрическа пекарна по образец от Белгия.

За него Йордан Василев-Богдар пише в „Паметна книга на кметовете“: „Довършва водопровода от Монастирска река – най–голямото мероприятие от онова време с безспорно здравно обществено значение. Започва се строежът на основното училище „Панайот Хитов“ в кв. „Ново село“. Иван Михайлов успява да сключи един по-голям заем за направата на градски хали, нови зарзаватчийски и занаятчийски дюкяни, две нови училища и корекция на р. Асеновска, но с проведения референдум този заем е бил осуетен само от партийни настроения. Наши съвременници помнят, че за насрочения референдум са дошли от София местните студенти да гласуват против“

Иван Михайлов умира в София на 24 май 1935 г.

През неговия мандат се полагат усилия за развитието на коприненото тъкачество в Сливен. Закупуват се френски машини за общинския курс по копринено тъкачество. Доставя се точена коприна от Одрин и от френски търговски фирми, както и училищни пособия за 100 хил. лв. от бюджета на общината за курса по копринено тъкачество за Сливенската Пашева девическа гимназия. Закупуват се от германска фирма апарати и топломери за бояджийницата на училището. Завършва строителството на водопровода от Айвалъ дере през 1909 г. Общинският съвет приема решение за отдаването под концесия за 30 години експлоатацията на сливенските минерални бани.

Общинският съвет и училищното настоятелство в Сливен решават завещаната от Антон Александреску сума от 10 хиляди лева за училищата на общината да се внесе в БНБ или Българска земеделска банка, като фонд за построяване училищно здание в махала „Славчова“ кв. 112 в Сливен. Тази сума да се увеличи с 5 хиляди лева от средствата на общината и да се построи училище „Антон Александреску“ на името на дарителя.

На 5 април 1910 г. се доставят от търговска къща „Борн и сие“ два броя машини „Сингер“ за професионалния курс при общинската девическа прогимназия. Общинският съвет отпуска парична помощ на две ученички за обучението им в Стопанско училище „Княгиня Мария Луиза“ в София.

Предоставят се 1500 лв. за подпомагане на комитета „История на град Сливен“ със седалище град София за отпечатването на том I на историята на Симеон Табаков.

На 28 септември 1910 г. в Сливен тържествено се отбелязва 50-годишния юбилей на народно читалище „Зора“.

Открива се VI колоездачен събор в гр. Сливен на 29 юни 1911 г.

Семова, Виолета „Съзидатели: Алманах на сливенските кметове 1878/2007“