На 19 януари 1923 година е роден  Ивайло Петров (истинското му  име  е Продан Петров Кючуков) – един от най-значимите български писатели.

Автор е на повече от двадесет  книги, много от които са преиздавани многократно в България и чужбина. Първият му сборник с разкази – „Кръщение”, излиза от печат през 1953 година, а на следващата 1954 – повестта  “Нонкината любов”. През 1961 година е издаден романът му “Мъртво вълнение”. Следват “Преди да се родя и след това” (1968), “Объркани записки” (1971), поредицата от повести и сборници с разкази като “Малки илюзии”, “Лъжливи хора”, “Любов по пладне” и “Божи работи”.

През 1986 г. излиза романът “Хайка за вълци”, който се счита за явление в новата българска литература.

С „Хайка за вълци“ Ивайло Петров израсна като големия класик на най-новата българска литература. Това е епохална книга, тя изкупи греховете на други големи писатели, които са били влиятелни за времето си, но са правили творчески компромиси през 50-те и 60-те години на миналия век. А книгата на Ивайло Петров е едновременно безпощадна и заедно с това е написана с любов към хората в България. Тя не е сатира, не е гротеска. Тя е книга трагическа и същевременно възвисяваща всеки, който може да я прочете с разбиране. ”(проф.Михаил Неделчев)

Следват “Циганска рапсодия” и др. Няколко седмици преди смъртта му не стигат на автора да завърши втората част на “Баронови”. Творбите му са преведени на беларуски, китайски, монголски, немски, руски, японски, румънски, френски, полски, словенски и др.

Лауреат е на Голямата награда за цялостен принос в българската книжовна култура “Хр. Г. Данов” за 2003 година, на наградата “Златен век” за принос в българската култура, на Голямата награда на СУ “Св. Климент Охридски” за литература, на орден “Стара планина” – I степен.

Умира на 14.04.2005 г. в София.