
“Зрелостта означава да живееш за другите” – ХЕРМАН ХЕСЕ
- 01.07.2020
- 0
Херман Хесе е един от най-големите романисти и поети в немскоезичната литература на XX век.
Роден е на 2 юли 1877 г. в Калв, Южна Германия. Родителите му
са християнски мисионери, работили дълго време в Индия. След
завръщането си в Калв, те стават част от издателската къща на
Гундерт – дядо на писателя по майчина линия. Младият Херман
учи в Латинското училище на Гьотинген , след това в
Евангелистката теологична семинария – Маулброн. Преди да
завърши образованието си, прави опит за самоубийство и
преминава през няколко лечебни заведения. Душевната криза го
поставя в тежък конфликт с родителите. Спасява го работата като чирак в
специализирана за теология, философия и право книжарница в Тюбинген. Толкова се
увлича в литературата, че често остава след 12-часовия работен ден. Дори в почивните дни
потъва в света на книгите, които трябва да подрежда, опакова и архивира. Още в този период
издава първото си стихотворение във виенско издание. 22-годишен , напуска завинаги
Германия и заминава за Швейцария. По-голямата част от дългия му живот (до 1962 г.)
преминава там и дори приема швейцарско поданство. Херман Хесе е част от поколението
немски писатели, които връщат европейското ниво на родната литература, Началото на
творческия му път е свързано с поетични опити. През 1898 г. публикува малка стихосбирка,
а през следващата година – сборник с разкази. И двете книги минават незабелязано.
Швейцарският му период започва отново с работа в книжарница – сменя няколко
антиквариата в Базел. Освободен от военна служба заради здравословни проблеми, от които
страда цял живот, успява да осъществи старата си мечта и да попътува из Италия (1901).
С първите публикувани материали привлича вниманието на Самуел Фишер, който издава
неговия роман “Петер Каменцинд”. Успехът на творбата е зашеметяващ, дава му възможност
да напусне работа и до края на живота си да бъде само писател. В същата тази 1904-та година,
вече известен, Херман Хесе се жени за Мария Бернули – дъщеря на знаменития швейцарски
математик. И двамата, влюбени в природата, избират
живота в едно село на Боденското езеро. Идиличната
картина се допълва от появата на трима сина – Бруно,
Хайнер и Мартин. Външно всичко е прекрасно – в
големия и уютен дом цари благополучие, а Хесе е потънал
в работа. Но от това започва да му доскучава и скоро
спокойствието е заменено от раздразнение и отчуждение между съпрузите. През 1911 г.
заминава сам на пътешествие в търсене на корените си. Целта е Индия – земята, където е
родена майка му, където са живели и работили неговите баба, дядо и баща. Така и не стига до
там. С кораб от Генуа заминава за Шри Ланка, Индонезия, Сингапур и
преждевременно се завръща поради здравословни проблеми. През следващата година цялото
семейство се премества в Берн. Състоянието на жена му се влошава с всеки ден, страховете й
стават все повече, а депресията – все по-силна. През 1919 г. тя е приета в психиатрична
клиника. Семейната драма се задълбочава и завършва с развод през 1923 г. Мрждувременно
умира бащата на писателя, а единият от синовете му се разболява тежко. Избухва
Първата световна война и той заминава доброволец в немската армия. Изпратен е да работи в
лагер за военнопленници. Всичко това му идва в повече, налага се да напусне фронта, да се
завърне и подложи на психотерапия. Избира една клиника в Люцерн, където терапевтът,
д-р Ланг, е ученик на Карл Юнг. След 60 успешни сеанса и задълбочени занимания с
психоанализа се появява романът “Демиан”, написан само за три седмици. Посрещнат с
огромен успех, той определя до голяма степен посоката и характера на всичко, създадено от
Хесе след това.
Идва краят на войната и през 1919 г.
писателят се премества да живее в
Монтаньола, близо до Лугано, и остава
там 12 години. Каза Камуци е свързана с
ново занимание – рисуването, с романа
“Сидхарта”и с нова любов за Хесе.
Младата 20-годишна певица Рут Венгер
става неговата следваща съпруга. Този
брак трае само три години и Хесе отново „е самотен, както винаги „. Измъчват го болки в
очите, постоянно главоболие и депресия. И отново търси спасение в психотерапията и
помощта на д-р Ланг. Превърнал се в негов близък приятел, психотерапевтът прави всичко
възможно да го избави от неврозата. Повечето от творбите, създадени в този период, са
автобиографични, а кулминацията е романът “Степният вълк” (1926). След четвърт век
авторът съживява образа от един малък свой разказ (1900), за да го натовари с много
важно съдържание. Прониквайки навътре в душата и психиката на героя – негово копие,
стига до дълбок анализ на борбата за надмощие между интелектуалното и дивото у човека.
Малко след развода с Рут, Хесе, вече 50-годишен, среща
Нинон – дъщеря на еврейски адвокат. Тя е изкуствовед,
жена със собствени научни занимания, която му дава
нужната творческа свобода. Оказва се най-подходящата
спътница в неговия живот. Двамата получават за
пожизнено ползване прекрасен дом в Монтаньола от
Ханс Бодмер – меценат и приятел на Хесе.
Следва много плодотворен период за писателя – появяват се нови романи, разкази, статии.
И последното голямо негово произведение „Игра на стъклени перли“, което пише
цели 11 години (от 1931 до 1942 г.) Загрижен от настъплението на Хитлер, помагайки на
Брехт и Томас Ман да напуснат Германия, той публично защитава известни евреи,
преследвани от нацистите. Това не пречи да получава обвинения за подкрепа на режима и
неясната си позиция. Писателят се изолира от фрозната политическа обстановка, за да
работи и завърши най-значителния си и сложен философски роман.
През 1946 г. получава Нобелова награда за литература. След Втората световна война
пише все по-малко. Умира на 9 август 1962 г.