“Зрелостта означава да живееш за другите” – ХЕРМАН ХЕСЕ 

Херман Хесе, един от най-големите романисти и поети на XX век, е роден на 2 юли 1877 г. в немския град Калв. Родителите му са християнски мисионери, работили дълго време в Индия. След завръщането си в Германия, стават част от издателската къща на Гундерт – дядо на писателя по майчина линия. Младият Херман учи в Латинското училище на Гьотинген, след това в Евангелистката теологична семинария – Маулброн. Преди да завърши образованието си, прави опит за самоубийство и преминава през няколко лечебни заведения. Душевната  криза го поставя в тежък конфликт с родителите. Спасение намира в томовете потеология, философия и право в една  специализирана тюбингенска книжарница, където е чирак. Толкова се увлича в четене, че често остава след 12-часовия работен ден. Дори в почивните дни потъва в света на книгите, които трябва да подрежда, опакова и архивира. Още в този период издава първото си стихотворение във виенско издание. 22-годишен, напуска завинаги Германия и заминава за Швейцария. По-голямата част от дългия  му живот преминава там и дори приема швейцарско поданство. Херман Хесе е част от поколението немски писатели, които връщат европейското ниво на родната литература.

Началото на творческия му път е свързано с поетични опити. През 1898 година публикува малка стихосбирка, а през следващата – сборник с разкази. И двете книги минават незабелязано. Швейцарският му период започва отново с работа в книжарница – сменя няколко антиквариата в Базел. Освободен от военна служба заради здравословни проблеми, от които страда цял живот, успява да осъществи старата си мечта и да попътува из Италия (1901).   С първите публикувани материали привлича вниманието на Самуел Фишер, който издава неговия роман “Петер Каменцинд”. Успехът на творбата е зашеметяващ, дава му възможност да напусне работа и до края на живота си да бъде само писател.

В същата тази 1904-та година, вече известен, вече Херман Хесе се жени за Мария Бернули – дъщеря на знаменития швейцарски математик. И двамата, влюбени в природата, избират жовота в едно село на Боденското езеро. Идиличната картина се допълва от появата на трима сина – Бруно, Хайнер и Мартин. Външно всичко е прекрасно – в големия и уютен дом цари благополучие, а Хесе е потънал в работа. Но от това започва да му доскучава и скоро спокойствието е заменено от раздразнение и отчуждение между съпрузите. През 1911 г. заминава сам на пътешествие в търсене на корените си. Целта е Индия – земята, където е родена майка му, където са живели и работели неговите баба, дядо и баща. Така и не стига до там. С кораб от Генуа заминава за Шри Ланка, Индонезия, Сингапур и преждевременно се завръща поради здравословни проблеми. През следващата година цялото семейство се премества в Берн. Състоянието на жена му се влошава с всеки ден, страховете й стават все повече, а депресията – все по-силна. През 1919 г. тя е приета в психиатрична клиника. Семейната драма се задълбочава и завършва с развод през 1923 г. Не стига това, но се разболява тежко единият от синовете им. Умира и бащата на писателя. Междувременно е избухнала Първата световна война, Хесе заминава доброволец в немската армия. Изпратен е да работи в лагер за военнопленници. Всичко това му идва в повече, налага се да напусне фронта, да се завърне и подложи на психотерапия. Избира една клиника в Люцерн, където терапевтът д-р Ланг е ученик на Карл Юнг. След 60 успешни сеанса и задълбочени занимания с психоанализа се появява романът “Демиан”, написан само за три седмици. Посрещнат с огромен успех, той определя до голяма степен посоката и характера на всичко, създадено от автора му след това. 

Идва краят на войната и писателят се премества да живее в Монтаньола, близо до Лугано. Остава там 12 години. Домът му „Каза Камуци“ е свързан с ново занимание – рисуването, с романа “Сидхарта” и с нова любов за Хесе. Младата 20-годишна певица Рут Венгер става неговата следваща съпруга. Този брак трае само три години и писателят отново „е самотен, както винаги „. Измъчват го болки в очите, постоянно главоболи е и депресия. И отново търси спасение в психотерапията и помощта на д-р Ланг. Превърнал се в негов близък приятел, психотерапевтът прави всичко възможно да го избави от неврозата. Повечето от творбите, създадени в този период, са автобиографични, а кулминацията е романът “Степният вълк” (1926). След четвърт век авторът съживява този образ от един малък свой разказ (1900), за да го натовари с много важно съдържание. Прониквайки навътре в душата и психиката на героя – негово

 Прониквайки навътре в душата и психиката на героя – негово копие, стига до дълбок анализ на борбата за надмощие между интелектуалното и дивото у човека.  

Малко след развода с Рут, Хесе, вече 50-годишен, среща Нинон – дъщеря на еврейски адвокат. Тя е изкуствовед, жена със собствени научни  занимания, която му дава нужната творческа свобода. Оказва се най-подходящата спътница в неговия живот. Двамата получават за пожизнено  ползване прекрасен дом в Монтаньола от Ханс Бодмер – меценат и приятел на Хесе. Следва много плодотворен период за писателя – появяват се нови романи, разкази, статии. И последното голямо негово произведение

„Игра на стъклени перли“, което пише цели 11 години (от 1931 до 1942 г.).

Загрижен от настъплението на Хитлер, помагайки на

Брехт и Томас Ман да напуснат Германия, той публично защитава известни евреи, 

преследвани от нацистите. Това не пречи да получава обвинения за подкрепа на режима и

неясната си позиция. Писателят се изолира от грозната политическа обстановка, за да

работи и завърши най-значителния си и сложен философски роман.

През 1946 г. получава Нобелова награда за литература.

След Втората световна война пише все по-малко. 

Умира на 9 август 1962 г. 

Августина Савова