Херман Хесе е един от най-големите романисти и поети в немскоезичната литература на XX век.

Роден е на 2 юли 1877 г.  в Калв, Южна Германия. Родителите му

са християнски мисионери, работили дълго време в  Индия. След

завръщането си в Калв, те стават част от издателската къща на 

Гундерт – дядо на писателя по майчина линия. Младият Херман

учи в Латинското училище на  Гьотинген , след това в

Евангелистката теологична семинария – Маулброн. Преди да

завърши образованието си, прави опит за самоубийство и

преминава през няколко лечебни заведения. Душевната криза го 

поставя в тежък конфликт с родителите. Спасява го работата като  чирак в

специализирана за теология, философия и право книжарница в Тюбинген. Толкова се 

увлича в литературата, че често остава след 12-часовия работен ден. Дори в почивните дни

потъва в света на книгите, които трябва да подрежда, опакова и архивира. Още в този период

издава първото си стихотворение във  виенско издание. 22-годишен , напуска завинаги

Германия и заминава за Швейцария. По-голямата част от дългия му живот (до 1962 г.)

преминава там и дори приема швейцарско поданство. Херман Хесе е част от поколението

немски писатели, които връщат европейското ниво на родната литература, Началото на

творческия му път е свързано с поетични опити. През 1898 г. публикува малка стихосбирка,

а през следващата година – сборник с разкази. И двете книги минават незабелязано.  

Швейцарският му период започва отново с работа в книжарница – сменя няколко

антиквариата в Базел. Освободен от военна служба заради здравословни проблеми, от които

 страда цял живот, успява да осъществи старата си мечта и да попътува из Италия (1901).

С първите публикувани материали привлича вниманието на Самуел Фишер, който издава

 неговия роман “Петер Каменцинд”. Успехът на творбата е зашеметяващ, дава му възможност

 да напусне работа и до края на живота си да бъде само писател. В същата тази 1904-та година,

вече известен, Херман Хесе се жени за Мария Бернули – дъщеря на знаменития швейцарски

 математик. И двамата, влюбени в природата, избират

живота в едно село на Боденското езеро. Идиличната

 картина се допълва от появата на трима сина – Бруно,

 Хайнер и Мартин. Външно всичко е прекрасно – в

големия и уютен дом цари благополучие, а Хесе е потънал

в работа. Но от това започва да му доскучава и скоро 

спокойствието е заменено от раздразнение и отчуждение между съпрузите. През 1911 г.

заминава сам на пътешествие в търсене на корените си. Целта е Индия – земята, където е  

родена майка му, където са живели и работили неговите баба, дядо и баща. Така и не стига до

 там. С кораб от Генуа заминава за  Шри Ланка, Индонезия, Сингапур и

преждевременно се завръща поради здравословни проблеми. През следващата година цялото

 семейство се премества в Берн. Състоянието на жена му се влошава с всеки ден, страховете й 

стават все повече, а депресията – все по-силна. През 1919 г. тя е приета в  психиатрична

клиника. Семейната драма се задълбочава и завършва с развод през 1923 г. Мрждувременно

умира бащата на писателя, а единият от синовете му се разболява тежко. Избухва

Първата световна война и той заминава доброволец в немската армия. Изпратен е да работи в 

лагер за военнопленници. Всичко това му идва в повече, налага се да напусне фронта, да се

 завърне и подложи на психотерапия. Избира една клиника в Люцерн, където терапевтът,

д-р Ланг, е ученик на Карл Юнг. След 60 успешни сеанса и задълбочени занимания  с

психоанализа се появява романът “Демиан”, написан само за три седмици. Посрещнат с

 огромен успех, той определя до голяма степен посоката и характера на всичко, създадено от

 Хесе след това. 

Идва краят на войната и през 1919 г.

писателят се премества да живее в 

Монтаньола, близо до Лугано, и остава

там 12 години. Каза Камуци е свързана с 

ново занимание – рисуването, с романа

“Сидхарта”и с нова любов за Хесе. 

Младата 20-годишна певица Рут Венгер

става неговата следваща съпруга. Този 

брак трае само три години и Хесе отново „е самотен, както винаги „. Измъчват го болки в

очите, постоянно главоболие и депресия. И отново търси спасение в психотерапията и

помощта на д-р Ланг. Превърнал се в негов близък приятел, психотерапевтът прави всичко

възможно да го избави от неврозата. Повечето от творбите, създадени в този период, са 

автобиографични, а кулминацията е романът “Степният вълк” (1926). След четвърт век

авторът съживява образа от един малък свой разказ (1900), за да го натовари с много

 важно съдържание. Прониквайки навътре в душата и психиката на героя – негово копие, 

стига до дълбок анализ на борбата за надмощие между интелектуалното и дивото у човека.  

Малко след развода с Рут, Хесе, вече 50-годишен, среща

Нинон – дъщеря на еврейски адвокат. Тя е изкуствовед,

 жена със собствени научни занимания, която му дава

 нужната творческа свобода. Оказва се най-подходящата

спътница в неговия живот. Двамата получават за

пожизнено ползване прекрасен дом в Монтаньола от 

Ханс Бодмер – меценат и приятел на Хесе. 

Следва много плодотворен период за писателя – появяват се нови романи, разкази, статии.

И последното голямо негово произведение „Игра на стъклени перли“, което пише 

цели 11 години (от 1931 до 1942 г.) Загрижен от настъплението на Хитлер, помагайки на

Брехт и Томас Ман да напуснат Германия, той публично защитава известни евреи, 

преследвани от нацистите. Това не пречи да получава обвинения за подкрепа на режима и

неясната си  позиция. Писателят се изолира от фрозната политическа обстановка, за да

работи и завърши най-значителния си и сложен философски роман.

През 1946 г. получава Нобелова награда за литература. След Втората световна война

пише все по-малко. Умира на 9 август 1962 г.