Един от най-големите романисти и поети на XX век., Херман Хесе е

роден на 2 юли 1877 г.  немския град Калв. Родителите му

са християнски мисионери, работили дълго време в  Индия. След

завръщането си в Германия, стават част от издателската къща на 

Гундерт – дядо на писателя по майчина линия. Младият Херман

учи в Латинското училище на  Гьотинген , след това в

Евангелистката теологична семинария – Маулброн. Преди да

завърши образованието си, прави опит за самоубийство и

преминава през няколко лечебни заведения. Душевната криза го 

поставя в тежък конфликт с родителите. Спасение намира в томовете по

теология, философия и право в една  специализирана тюбингенска книжарница, където е чирак .

 Толкова се увлича в четене, че често остава след 12-часовия работен ден. Дори в почивните дни

потъва в света на книгите, които трябва да подрежда, опакова и архивира. Още в този период

издава първото си стихотворение във  виенско издание. 22-годишен, напуска завинаги

Германия и заминава за Швейцария. По-голямата част от дългия му живот

преминава там и дори приема швейцарско поданство. Херман Хесе е част от поколението

немски писатели, които връщат европейското ниво на родната литература. Началото на

творческия му път е свързано с поетични опити. През 1898 година публикува малка стихосбирка,

а през следващата – сборник с разкази. И двете книги минават незабелязано.  

Швейцарският му период започва отново с работа в книжарница – сменя няколко

антиквариата в Базел. Освободен от военна служба заради здравословни проблеми, от които

 страда цял живот, успява да осъществи старата си мечта и да попътува из Италия (1901).

С първите публикувани материали привлича вниманието на Самуел Фишер, който издава

 неговия роман “Петер Каменцинд”. Успехът на творбата е зашеметяващ, дава му възможност

 да напусне работа и до края на живота си да бъде само писател.

В същата тази 1904-та година, вече известен, Херман Хесе

 се жени за Мария Бернули – дъщеря на знаменития швейцарски

 математик. И двамата, влюбени в природата, избират

живота в едно село на Боденското езеро. Идиличната

 картина се допълва от появата на трима сина – Бруно,

 Хайнер и Мартин. Външно всичко е прекрасно – в

големия и уютен дом цари благополучие, а Хесе е потънал в работа. Но от това започва да му 

доскучава и скоро спокойствието е заменено от раздразнение и отчуждение между съпрузите. 

През 1911 г. заминава сам на пътешествие в търсене на корените си. Целта е Индия – земята,

където е  родена майка му, където са живели и работили неговите баба, дядо и баща. 

Така и не стига до там. С кораб от Генуа заминава за  Шри Ланка, Индонезия, Сингапур и

преждевременно се завръща поради здравословни проблеми. През следващата година цялото

 семейство се премества в Берн. Състоянието на жена му се влошава с всеки ден, страховете й 

стават все повече, а депресията – все по-силна. През 1919 г. тя е приета в  психиатрична

клиника. Семейната драма се задълбочава и завършва с развод през 1923 г. Не стига това,

но се разболява тежко единият от синовете им. Умира и бащата на писателя. Междувременно е

избухнала Първата световна война, Хесе заминава доброволец в немската армия. Изпратен е 

да работи в лагер за военнопленници. Всичко това му идва в повече, налага се да напусне фронта,

 да се завърне и подложи на психотерапия. Избира една клиника в Люцерн, където терапевтът,

д-р Ланг, е ученик на Карл Юнг. След 60 успешни сеанса и задълбочени занимания  с

психоанализа се появява романът “Демиан”, написан само за три седмици. Посрещнат с

 огромен успех, той определя до голяма степен посоката и характера на всичко, създадено от

 автора му след това. 

Идва краят на войната и писателят се

 премества да живее в Монтаньола, 

близо до Лугано. Остава там 12 години.

Домът му “Каза Камуци” е свързана с 

ново занимание – рисуването, с романа

“Сидхарта” и с нова любов за Хесе. 

Младата 20-годишна певица Рут Венгер

става неговата следваща съпруга. Този 

брак трае само три години и писателят отново “е самотен, както винаги “. Измъчват го болки в

очите, постоянно главоболие и депресия. И отново търси спасение в психотерапията и

помощта на д-р Ланг. Превърнал се в негов близък приятел, психотерапевтът прави всичко

възможно да го избави от неврозата. Повечето от творбите, създадени в този период, са 

автобиографични, а кулминацията е романът “Степният вълк” (1926). След четвърт век

авторът съживява този образ от един малък свой разказ (1900), за да го натовари с много

 важно съдържание. Прониквайки навътре в душата и психиката на героя – негово копие, 

стига до дълбок анализ на борбата за надмощие между интелектуалното и дивото у човека.  

Малко след развода с Рут, Хесе, вече 50-годишен, среща

Нинон – дъщеря на еврейски адвокат. Тя е изкуствовед,

 жена със собствени научни занимания, която му дава

 нужната творческа свобода. Оказва се най-подходящата

спътница в неговия живот. Двамата получават за

пожизнено ползване прекрасен дом в Монтаньола от 

Ханс Бодмер – меценат и приятел на Хесе. 

Следва много плодотворен период за писателя – появяват се

нови романи, разкази, статии. И последното голямо негово произведение “Игра на стъклени перли”,

което пише цели 11 години (от 1931 до 1942 г.) Загрижен от настъплението на Хитлер, помагайки на

Брехт и Томас Ман да напуснат Германия, той публично защитава известни евреи, 

преследвани от нацистите. Това не пречи да получава обвинения за подкрепа на режима и

неясната си  позиция. Писателят се изолира от грозната политическа обстановка, за да

работи и завърши най-значителния си и сложен философски роман.

 

През 1946 г. получава Нобелова награда за литература.

След Втората световна войнапише все по-малко. 

Умира на 9 август 1962 г. 

 

Августина Савова