На 6 март 1927 година е роден  Габриел Гарсия Маркес – един от най-значимите латиноамерикански писатели, най-яркият представител на магическия реализъм в литературата.

Роден е в Аракатака, малко селище в Колумбия, обезсмъртено под името Макондо в творбите му. Родният дом и многобройното му семейство присъстват в много от неговите произведения. 

Завършва училище през 1946 година, след което учи право в Колумбийския университет в Богота, но журналистиката е неговата страст. Един ден в ръцете му попада книгата на Франц Кафка „Метаморфозите” и това променя живота му завинаги. През 1950 година скъсва окончателно с правото и се посвещава на литературата. Започва работа като репортер в колумбийския всекидневник „Ел Еспектадор“, където публикува разказите и статиите си. Работата му дава възможност да  обикаля Европа и различни южноамерикански държави.

Първото си произведение  „Окапалата шума“  публикува през 1955 година,но световната слава  идва през 1967 година с романа  „Сто години самота“. Докато пише книгата, в продължение на 18 месеца, той продава колата си, взима храна на кредит, залага имущество и пуши по шест кутии цигари на ден. Неуморният му труд се увенчава с огромен успех, книгата е приета с ентусиазъм и хвалебствия от критиката.

При Маркес често   има едновременно художествени и документални елементи. Най-ярките примери за това са повестта „Хроника на една предизвестена смърт“ и романът „Любов по време на холера“. За „Сто години самота“ получава наградата „Ромуло Галегос“ през 1972 година, а през 1982 година Маркес е удостоен, и с Нобелова награда за литература за цялостно творчество.

Умира на 17 април 2014 година в Мексико.

В Библиотека „Зора“ можете да намерите : „Сто години самота“, „Любов по време на холера“, „За любовта и други демони“, „Генерала  в своя лабиринт“, „Няма кой да пише на полковника“, „В лош час“ и биографичната книга „Габриел Гарсия Маркес. Един живот“ от Джералд Мартин.