„Знанието има граница, докато незнанието няма.“ – Бранислав НУШИЧ

Бранислав Нушич е сред най-известните и обичани сръбски автори, при това изключително плодотворен. Написал е немалко романи, пиеси, разкази, фейлетони, очерци, есета, пътеписи и етнографски книги. Само интервютата, статиите и лекциите му, събрани на едно място, изпълват повече томове отколкото цялото творчество на много писатели. Истински майстор на комедията и любимец на публиката, той стоически понася удари от критиците – тежки и често несправедливи. И все пак, както ще напише с присъщото си чувство за хумор в своята „Автобиография“, животът му започва с плач, грижа, но и смях :

„Трима от една и съща душа излязохме ние още от първия миг на моето раждане, за да поемем пътя на живота… Пътищата ни бяха различни. Оня, който се роди от моята първа грижа, прекара живота си в сълзи. Само беди и неволи срещна той в света. Всичко му изглеждаше мрачно… Той съчувстваше на всяка мъка, болеше го от всяка неволя, страдаше с всяко нещастие… премина живота си под бремето на тежки грижи и грохна под тях… Оня, който се роди от моя първи смях, премина живота с усмивка на уста, гледайки на всичко с весел поглед и ведра душа. Той се смееше и над недостатъци, и над добродетели, защото често добродетелта е много по-голяма слабост, отколкото всеки друг недостатък. Той се смееше и над високопоставения, и над унизения, защото високопоставеният често е по-низш духом, отколкото оня, когото гледа отвисоко. Той се смееше и над глупостта, и над мъдростта, защото мъдростта много пъти е сбор от човешки глупости. Той се смееше и над лъжата, и над истината, защото много пъти за хората истината е по-тежка от лъжата. Той се смееше и над правдата, и над заблуждението, защото правдата е често по-нетрайна от заблуждението. Той се смееше и над любовта, и над омразата, защото любовта често е по-егоистична от омразата … Той се смееше над всекиго, над всичко, смееше се, смееше се …“

Роден е на 20 октомври (стар стил – 8 октомври) през 1864 г. в Белград, в семейството на  Джордже и Любица Нуша. Дават му името  Алкивиад. Бащата,  разорен влашки търговец на зърно, напуска сръбската столица и се премества в Смедерево. Там преминава детството на Алкивиад ал Нуша, там учи в Народното училище и постъпва в гимназия. Продължава в Белград и завършва право през 1884 г. Но преди това, 18-годишен, сменя името си и се ражда писателят Бранислав Нушич. На следващата година се появява и първата му комедия – „Депутат“, която ще бъде поставена на сцена чак след 13 години. Винаги политически активен и никога удобен за управляващите, често е в немилост пред тях. Дори е осъден на две години затвор заради стихотворение, разгневило сръбския крал Милан. В затвора продължава да пише своите фейлетони и сатирични творби. През 1885 г. участва в Сръбско-българската война и описва преживяното в книга („Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“). След нея се занимава с журналистика, започва и дипломатическа кариера в продължение на цели 10 години в Македония и Косово.

Като заместник на консула в Битоля и Прищина, се сближава с неговата дъщеря Даринка. Скоро се венчават в Лисолайския манастир „Свети Архангел Михаил“, а писателят с намигване ще напише: „след брака мъжът няма автобиография“. Двамата заживяват в Белград. Той работи като секретар в Министерство на образованието, а по-късно става драматург на Народния театър и директор на Сръбския национален театър в Нови Сад. Основава с учителя Михайло Сретенович първия театър, в който артисти са само деца. През 1905 г. отново е в Белград. Занимава се с журналистика, статиите си подписва с псевдонима Бен Акиба. В началото на Балканската война се връща в Битоля. Известно време е областен управител там, но скоро се премества в Скопие, където основава театър. По време на Първата световна война загубва единствения си син и покрусен, напуска страната. В този период  живее със семейството си в Италия, Швейцария, Франция и няма желание да пише.

Няколко години след края на военните действия е поканен за директор на Националния театър в Сараево. Последното десетилетие от живота му преминава в Белград. Тогава създава и най-значимите си творби, а неговите пиеси („Обикновен човек“ (1900), „Така трябваше да стане“ (1900), „Госпожа министершата“ (1931), „Мистър Долар“ (1932), „Покойник“ (1937)  и др.) се играят на много сцени не само в Сърбия. Писателят получава десетки награди, избран е за академик на Сръбската академия на науките (1933).

Бранислав Нушич умира на 19 януари през 1938 година, оставяйки недовършена последната си комедия „Власт“.  Денят е мразовит – такъв, какъвто не би избрал да си отиде: „точно посред зима, така че светът да замръзне заради мен“ . Сградата на Народния театър в Белград е обвита в черен плат в знак на траур, а години по-късно срещу нея е издигнат паметник на най-известния сръбски драматург. 

За своята честна позиция и творчество, талантлив писател, журналист, театрал, дипломат и създател на реториката в Сърбия, е удостоен с Ордена на Св. Сава, Ордена на княз Данило I и Ордена на Белия орел.