Златовечният лъв на България

Лъвът всякога е произвеждал на човека силно впечатление със своя царствен вид, сила, ловкост, смелост. Той нежно и дълго отглежда рожбите си, поддава се на опитомяване и се привързва към човека с постоянство. Смятан е за верен пазач, който спи с отворени очи. Оттам и почитта към него още в древността, та до наши дни.

Като символ на героизъм, лъвът е бил величан от поети и ваятели. Образът му върху монети се явява векове преди новата ера, а като отличителен белег и герб е служил на не едно и две племена и родове, на отдавна изчезнали княжества и държавници.

Такъв, какъвто го виждаме сега в нашия герб, за пръв път го срещаме изобразен върху щит на войник от фреска на една търновска църква. Предполага се, че е от 13 век, когато образът на лъва е бил бойна емблема на българските воини. От това време е и намереният край Асеновата крепост пръстен с почти същия лъв като на щита. Лъвът се среща и в църковната орнаментика и украса от онова време.

Първите паметници, които дават основание да съдим за лъва като символ на българщината, срещаме едва през 17 век.

Според именития чешки историк и славяновед Константин Иречек, на 16 декември 1649 г. в град Търговище /Румъния/ имало събрание на български патриоти, които натоварили родолюбеца Петър Парчевич да занесе писмо до полския крал и до парламента на Венеция, което заключавало: „Българският лъв, макар и да дреме, но е още жив“.

В своята история хилендарският монах Паисий пише: „Знамение на печат царски имеяли /Болгаре/ изображение лъвово; то заменует како бил народ Болгарский силен на бран и войска как леви.“

Като цитира Йован Раич, автор на първата систематична история на южните славяни, руският историк и славяновед Юрий Венелин подчертава: „Златовечният лъв на България лежи прострян на земята, удавен от мохамеданството“.

А ето и две стихотворения от зората на нашето Възраждане, в които лъвът отново символизира поробения български народ:

Да стане лъвът наш балкански,

от него вятър да повей,

та полумесец отомански

под тъмен облак затъмней!

Добри Чинтулов

/из „Стани, стани, юнак балканский“/

Българският лъв днес вика

българите на живот!…

Дързост, българи, станете,

лъвът ви ще победи.

Димитър Велексин

/“Българский бунтовнически марш“/

Някои автори сочат, че лъвът е бил застъпен в герба и на древните български царе. Даже автори като Мавро Орбини /1601 г./, Дюфрезен /1601 г./, П. Риттер-Витезович /1701 г./ отпечатват гербове на български царе с основен елемент лъв или лъвове. По техен път тръгват и българите Христофор Жефарович /“Стематография“-1741 г./, Христаки Павлович /“Царственик“-1844 г./, хаджи Найден Иванович /в щампата „Йоан Владимирски, цар Болгарский“/.

Макар че не е доказана истинността за съществуването на български герб преди падането ни под турско иго, тия отпечатъци служат на българските възрожденци като оръжие, като безценен символ за пробуждането на народа.

И се възприемат от всички. Най-първо върху подареното от котленеца Васил Петрович Вълков знаме на българите-легионери през Кримската война /1853-1856 г./, върху знамената на хайдушките чети, върху печатите на българските възрожденци.

В лъва дори българските националреволюционери се кълнат: „Нека ми бъдат свидетели на смъртната клетва… тъй също и лъва на народния знамен.“ /из „Закона за българското народно въстание“, Панайот Хитов, 1876 г./

Превърнал се в символ на българщината през вековете, лъвът окончателно се утвърждава в държавния герб на свободна България.

/по материали от книгата „Български светини“ на Данко Димитров/