„ЗДРАВИ И СИЛНИ – ДРУЖНО ЗА ОТЕЧЕСТВОТО”

Организираното физкултурно и спортно движение в България възниква непосредствено след Освобождението през 1878 г.

В Източна Румелия се създават гимнастически стрелкови дружества, които са „прикрита форма на национална гвардия в Областта.”

В зората на новия XX век, спортното движение в Сливенския край е в подем. Начало на първата юнашка чета в града поставя учителят по физическо възпитание в Мъжката гимназия – Тодор Анастасов. Той избира 16 от своите ученици, към които се присъединяват и 25 възрастни юнаци и на 2/15 май 1902 г. четата прераства в дружество „СЛИВЕНСКИ ЮНАК”. На 16 юни 1902 г. се приема  първият  устав на дружеството и в него ясно са формулирани целите му:

– Да развива и укрепява телесните сили на своите членове;

– Да поддържа дружелюбието между членовете си; и

– Да повдига и поддържа юнашкия дух и народното чувство на българските граждани.

В първото Настоятелство са избрани: за председател – К. Илиев, за подпредседател – Вичо Дуплев и за главатар – Тодор Анастасов. Още същата година е осветено знамето на дружеството, което днес се съхранява в РИМ – Сливен. Изработено е от зелен брилянтен плат. От едната страна е девизът на юнаците: „Здрав дух в здраво тяло” и кръстосани бухалки и гири по ъглите. От другата – надпис: Гимнастическо дружество „Сливенски юнак, 1902”, като в центъра е изобразен атлет, хвърлящ стрела, а в краката му – лъв. Сливенските „юнаци“ имат носия, която се състои от: „гимнастически обуща, черни дълги чорапи, къси панталони от бозов български шаяк, тесен червен пояс, бяла гимнастическа без ръкави фланела, бял калпак с алено дъно – типе и сива от док риза с трикольорна през рамо лента. Членовете на дружеството носят общия съюзен знак. Главатарят, при изпълнение на юнашката си длъжност, носи пояс от син цвят.”

(Устав на дружеството, 1906) Виж пълния текст на Устава от 1906 г. ТУК

Само две години след основаване на дружеството (1904 г.),  е открито игрището до Градската градина. Броят на „юнаците“ нараства бързо, както и авторитетът на организацията сред сливенската общественост.

Първото официално участие на дружеството на юнашки събор и първите награди са от Русе (1907).

Следва Всеславянският юнашки събор в Прага, където заминава и Димитър Рохов – човекът, посветил много години от живота си на юнашката идея. Избран за главатар още като ученик в края на 1902 г., няколко десетилетия той ръководи и възпитава младежите от дружеството в родолюбие, но и в морална и физическа устойчивост. В Прага  Рохов завършва курсове по гимнастика, както и школи по фехтовка и танци. Придобитите знания прилага и в  родния Сливен, и в поробена Македония, където основава  редица гимнастически дружества. Следват игрите в Одеса (1909), съборът в Загреб (1911). По време на войните спортният живот е в застой, за да се възземе отново през 1919 г., когато дружеството е възстановено. На събора в София през 1924 г., „Сливенски юнак“ участва с повече от триста члена. А на Седмия юнашки събор през 1930 г. в София,  печели първа награда, знаме, златен медал и девет втори награди.

Дружеството играе важна роля не само в спортния, но и в културния живот на града. Към него се сформират битова група, коледарски хор, църковен хор към храма „Св. Никола”, а от 1926 г. – и духов оркестър с ръководител Вл. Гаджалов. Организират се забави, градински увеселения, утра и вечеринки.

Водени от патриотични подбуди, сливенските „юнаци” години наред повдигат не само физическата активност, но и духа, и културата в града ни.