ЗА КОЛЮ ФУРНАДЖИЕВ – ВЕСЕЛЯК

С Никола Фурнаджиев се запознах още като ученик в гимназия „Добри Чинтулов”, само че той беше с някоя и друга година по-малък от мене. Спомням си, че те живееха някъде до старата гара в родната къща на майка му. Баща му работеше като фелдшер в Дивизионната болница. Той по-късно замина да учи във Франция и след като се завърна оттам, вече като строител, започна да изгражда пътища.

Някъде около 1917-1920 година един от най-популярните хумористични вестници беше „К’во да е”. Често по страниците му срещах напечатани злободневки, подписани с псевдонима „Веселяк”. Из гимназията се говореше, че зад това име се крие Никола Фурнаджиев, ученик от по-долните класове. В този вестник сътрудничеха и други ученици от нашата гимназия като Георги Врангалов, Никола Сарачев, Петър Драгоев…

Нашата малка група хумористи дълго време изпращаше материали на този вестник, но за отбелязване е, че онова, което Никола Фурнаджиев предлагаше, веднага се отпечатваше. По това време в „К’во да е” публикуваше свои работи и Христо Смирненски (Ведбал) и наред с неговите творби, както и на някои други сътрудници, хумореските на Фурнаджиев се нареждаха между най-хубавите. Още тогава личеше неговата дарба да пише, изявяваше се богатото му въображение, умението му да борави с художественото слово.

Спомням си, че през тези години Никола Фурнаджиев написа марша на кводаистите, който беше отпечатан във вестника и за кратко време придоби голяма популярност.

Някъде около 1919 година обаче Никола Фурнаджиев се скара с главния редактор на „К’во да е” Александър Едрев (Ердела) и като резултат на това спречкване по-рядко започнаха да отпечатват неговите работи.

Един ден се събрахме Никола Фурнаджиев, Георги Врангалов, Никола Сарачев и още някои други, които вече не помня, и решихме да си издаваме собствен хумористичен вестник. Така се роди в. „Весели страници” с главен редактор Никола Фурнаджиев. Събрахме пари помежду си, подпомогнаха ни и някои граждани и един ден отидохме в печатница „Труд” при бай Йордан Кънев. Той прие доста ентусиазирано нашата идея, уговорихме условията и работата започна…

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“