„За да има велики поети, трябва да има и велика публика.“ – УОЛТ УИТМАН

Уолт Уитман е реформатор на американската поезия и един от най-значимите американски писатели на XIX век. 

За него Езра Паунд казва: „Поетът на Америка… Той е Америка.” 

Роден е на 31 май 1819 година в бедна ферма близо до Лонг Айлънд. Появява се на този свят в семейството на квакери с предци от Холандия. Учи в Бруклин, където се премества с родителите си. Най-голям от деветте деца, рано започва да работи като разсилен в адвокатска кантора, момче за всичко в лекарски кабинет, печатар. Това не му пречи да чете много – Библията, Омир, Данте, Шекспир … На 17 г. става учител, а постоянното му занимание се оказва  журналистиката. Основава седмичника „Лонг Айлъндър „, редактор е на вестници в Бруклин и Ню Йорк. Превръща идеята за демокрация едва ли не в религия и й вдъхва живот чрез поезията си. С право Хенри Дейвид Торо определя този мечтател, гражданин и певец на свободата като 

„може би най-великият демократ, живял някога“.

Неговата магнетична личност прави неотразимо впечатление, привличайки поклонници от различни краища на света: от много известни (като Марк Твен и Оскар Уайлд) и много богати, та до най- бедни. В последните години от своя живот, прикован в инвалиден стол, той си остава „все така благостен, мил, излъчващ светлина и радост, величествено и неподвижно” очакващ смъртта. 

„Стръкчета трева“ („Leaves of grass”) е книгата на живота му , която пише и променя непрекъснато. Излиза през 1855 г. във вид на луксозно издание.

За напечатването на първите 795 екземпляра плаща самият поет, участвайки дори в набирането й.

Вместо името на автора, на корицата е гравиран негов портрет , направен от  Самюел Холиър.

Стиховете, почти в библейски ритъм, на фона на безкрайността във Вселената, възпяват пречистващата

близост на човек и природа , братската любов между хората, непознаваща социални граници. 

Едновременно с това Уитман е един от първите поети, изразили възхищение пред огромния съвременен град

с всички чудеса на техниката и прогреса. Неговата поезия прекрасно съчетава космическата вечност 

и вечната динамика на живота. Новото светоусещане е изразено с нови средства. Вместо традиционните 

рими и куплети се появява новаторски свободен стих, лек като дихание. Две седмици след излизане

на сборника, той е наречен от  Ралф Емерсън  „най-необикновената творба, която Америка е създавала“.

Въпреки похвалното писмо и високата оценка на големия американски писател, към книгата се отправят

и доста критики. Дръзкото  нарушаване на старите поетични канони успява да смути литературна Америка.

Това не пречи книгата да има 10 издания, а обемът й да расте – от първоначалните 12 до 300 творби

в годината на неговата смърт (1892).  На български език „Стръкчета трева” излиза за първи път през 1965 г.

с преводачи Г. Славов  и Цв. Стоянов. В 1996 г. се появява нов превод на Вл. Свинтила (“Тревни листа”).

И почти 20 години по-късно (2015 г.) издателство „Критика и хуманизъм“ предлага ново издание

със заглавие „Летя над всичко“. Съставител и преводач е Огняна Иванова, чрез която достига

 до читателите уникалният Уитманов стих. 

Песен за себе си 
(откъс)

Аз славя себе си, възпявам себе си. 
Това, което аз получа, и вие ще го получите, 
защото всеки атом, който ми принадлежи, и вам принадлежи. 

Аз бродя и зова душата си, 
аз бродя, отпускам се нехайно и гледам стръкчето трева. 
Езикът ми и всеки атом на кръвта ми са произлезли 
от земята и този въздух. 
Роден съм от родители, родени тука от родители, родени 
също тука и родителите им родени също тука, 
сега започвам, на тридесет и седем съм, напълно здрав, 
и се надявам, че няма да престана до смъртта си. 
Учения и догми нека чакат настрани, 
нека отстъпят малко, нека се задоволят с това, което са – 
но да не ги забравяме, 
приемам и с доброто, и със злото цялата природа, 
позволявам й наслуки да говори, 
да говори безпрепятствено с първичната си сила. 

(Превод: Цветан Стоянов )

Августина Савова, 2020