Захари Илиев – архитектът, променил Сливен през 30-те години на миналия век със своите сгради

Арх. Захари Илиев е един от „ярките строители“ на град Сливен,

човекът, направил много за „слънчевия, китен вид на града от времето

около Втората световна война“.

„Неговите архитектурни творби допълват централното градско ядро на Сливен

и му придават облик на модерен европейски град.“  

Роден е на 9 февруари 1898 г. в град Севлиево.

В Сливен идва 17-годишен, заедно със своя

близък роднина Митрополит Иларион (тогава все

още протосингел в Сливенска Митрополия).

С негова подкрепа заминава за Германия да учи

архитектура в прославената школа за изкуство,

архитектура и дизайн БАУХАУС.

Годините 1923-1927, прекарани във Ваймар и

Десау, му дават солидни познания и умения.

Създадено от визионера Валтер Гропиус след края на Първата световна война, експерименталното училище е знаково за целия 20-и век. Въпреки краткия си живот (закрито от Хитлер през 1933 г. заради „интернационалния му дух“), то представлява „цяла епоха, която променя коренно света, в който живеем и до днес“. 

„Изкуството и технологиите не са врагове, дори не са съперници. Те са двете страни от най-доброто, на което е способен човекът. За съжаление обаче, тези два огромни свята се срещат доста рядко. А когато това се получи в пълния смисъл на думата, резултатът може да отеква с векове. Един особено показателен пример в тази посока носи името „Баухаус“. 

Преподавателите, все харизматични творци като

Василий Кандински, Пол Клее, Марсел Бройер,

заедно със своите възпитаници, успяват да

пренесат стила „Баухаус“ във времето и

пространството, надхвърляйки измеренията на

Германия и Европа.

С такава нагласа се завръща в България и

Захари Илиев, завършвайки образованието си.

Избира Сливен и през 1928 година открива тук

свое архитектурно бюро. Бързо става част от обществения живот на града. Още през

следваща 1929 година е избран в Настоятелството на читалище „Зора“. Успява да

реализира много от идеите си, създавайки десетки сгради, станали част от

забележителностите на града. Във всички тях се чете типичният „баухауски“ почерк –

геометрична изчистеност, просторни тераси, извити балкони, широки прозорци и

куполи. Направени със скромен бюджет, с „леки, слънчеви, пълни с въздух

конструкции“, те се харесват и предпочитат, измествайки все повече царящия

след Освобождението вкус към късния барок, неокласицизма и сецесиона.

Първата сграда, която проектира в Сливен, е тази на Популярна банка. Следват и други обществени постройки: Централните хали, Военна болница, хотелът и една от почивните станции на Сливенски минерални бани. По негов проект са създадени Братската могила с паметници на загиналите през войните 1912-1918 г. в Градската градина.

Безспорният му шедьовър остава сградата на Сливенска митрополия, изпреварила времето си, изглеждаща интересно, съвременно и днес. Строежът започва през 1933 г. с помощи, отпуснати от Светия Синод, Министерство на благоустройството и епархийската свещоливница, на място, закупено от сливенци, и завършва с тържествено откриване на 16 юли 1939 г. Няколко месеца по-рано инициаторът на това важно дело Митрополит Иларион си отива от този свят без да види напълно осъществена своята мечта:

„новата митрополска сграда, извисяваща своя корпус с канцеларии, богата църковна библиотека, обща спалня за гостуващи свещеници и по един апартамент за владиката и протосингела, с гараж и просторна, с високи борове, цветни алеи и пейки градина.“

Към значимото дело на арх. Захари Илиев трябва да прибавим също трийсетина

жилищни сгради, които проектира за видни сливенци, десет от тях, украсяващи

главната улица на града. За съжаление някои вече не могат да се видят,

 разрушени през годините.

Неговият творчески размах надхвърля границите на Сливен. Реализира свои

проекти и на други места (читалището в Айтос, сградата на Община Кермен, жилищни

постройки в Севлиево и Ямбол). Наверно би създал още архитектурни бисери не

само за града, превърнал се в негова съдба. Но идват драматични, разтърсващи цяла

Европа и България години. Неизбежно променят живота на арх. Захари Илиев,

предопределяйки близкия му край. Завършил в Германия, през Втората световна

война е мобилизиран като преводач на  немските войски в Сливен. Заедно с други

граждани, отличен за добра работа, получава орден от Хитлер. Това, както и фактът,

че е проектирал къщи все за богати и видни хора от предишния режим (банкери,

фабриканти, земевладелци), са достатъчна причина след 9 септември 1944 г.

да бъде преследван и съден от Народния съд, прекарвайки месеци наред в ареста.

Това е особено мъчително за него. Превърнал се изведнъж в „народен враг“,

с влошено здраве и сърце, което буквално не може да издържи всичко това,

получава инфаркт и умира на 23 юли 1947 г.

Така завършва своя живот един талантлив творец, чието име трябва да бъде

изписано със златни букви в архитектурната памет на град Сливен.

                                                                                                                                                 Августина Савова

 На 12.12.2023 г. бе посветена пощенска марка на арх. Захари Илиев, валидирана от началника на Областната пощенска станция Красимира Панайотова, зам. кмета на Сливен Пепа Чиликова и художничката Маргарита Дончева. Автор на дизайна е художникът доц. д-р Георги Павлов. Марката излезе в тираж от 2 200 броя, с цена от 1,90 лева. Има и вариант от три марки в блок-листа с тираж 1000 броя. Изданието бе представено на церемония в зала „Сливен“ пред архитекти, дейци на културата, филателисти – ценители, журналисти.