На 23 май 1912  година в Лом е родена Люба Ганчева, останала в историята на българската литература с псевдонима Яна Язова.

Тя е една от най-драматичните жертви на комунистическия режим – и в творческо, и в житейско отношение. След  9 септември 1944 година известната дотогава писателка изчезва от литературната сцена, следват откази да бъде издавана, а самата тя е убита и посмъртно ограбена – изчезват ръкописите на романите ѝ.

Люба Ганчева е родена в семейство на интелектуалци – баща ѝ  Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от турците се заселва в Сухиндол.

Майка ѝ – Радка Бешикташлиева, е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев, който е роден в Калофер. Неговият баща – Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и известният български етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.

Яна  проявява литературната си дарба през 1919 година – едва  седемгодишна написва първото си стихотворение. През 1930 година завършва гимназия в София, а пет години по-късно и „Славянска филология” в Софийския университет. През 1938 година отива на  специализация във Франция в Сорбоната.

След завръщането си в България Яна сънува мистичен сън – изгубва се в някаква планина, искайки да стигне нейния връх, който все не достига. Една тайнствена фигура ѝ помага като я издърпва на върха. В нея тя припознава проф. Александър Балабанов. Този сън подтиква надарената с изобилен чар девойка да грабне петте си тетрадки със стихове и да отиде  при професора. Тази съдбоносна среща променя живота и на двамата. Балабанов ѝ дава псевдонима Яна Язова. Младата поетеса дръзко заявява, че „язове“ са нейните песни. Тя харесва тази дума, дадена ѝ като псевдоним, с който оставя трайни следи в българската литература. За любовните отношения между професора и младата Яна  има изписани достатъчно истории, колкото верни, толкова и слухове. Няколко месеца след окончателната им раздяла в едно свое писмо до Балабанов тя пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.

През 1943 година тя се омъжва за инженер Христо Йорданов – един от ръководителите на Радио „София“. Този брак ѝ осигурява нужните средства за живот без лишения и възможност да твори.

Първият и най-издаван  роман на Язова е „Ана Дюлгерова“. В него за първи път в нашата литература се откроява темата за разривът на идеалите на тогавашните млади хора  в  България.

Вторият ѝ роман – „Капитан“ – е  първият български роман за наркотрафика. И тук нейните философски прозрения,  още тогава са  предизвикали  бурни полемики. В него Прототип на Философа е професор  Александър Балабанов.

Яна Язова създава  и  първият исторически роман  с небългарска тематика –„Александър Македонски“.

Романите “Левски“, „Бенковски“ и “Шипка“ образуват трилогията „Балкани“, но заедно с последния ѝ завършен роман -„Соленият залив“ излизат дълги години след смъртта ѝ.

Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последна следа оставя  нейна записка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на месец юли. По трупа ѝ има следи от насилие, но заради горещините я откриват полуразложена. Погребана е на 9 август 1974 година в София.

Литературните историци считат, че нейното име и творчество не се споменават достатъчно често, но дистанцията на времето обикновено е най-справедливият съдник и  Яна Язова ще бъде доказателство за това.

Книгите на Яна Язова могат да  бъдат заети  за домашен прочит от читателите на Библиотека  „Зора“.

Снимка: архив на Петър Величков