„Загубилият сражението не винаги бива победен“ – Яна Язова
- 21.05.2020
- 0
На 23 май 1912 година в Лом е родена Люба Ганчева, останала в историята на българската литература с псевдонима Яна Язова.
Тя е една от най-драматичните жертви на комунистическия режим – и в творческо, и в житейско отношение. След 9 септември 1944 година, известната дотогава писателка изчезва от литературната сцена, следват откази да бъде издавана, а самата тя е убита и посмъртно ограбена – изчезват ръкописите на романите ѝ.
Люба Ганчева е родена в семейство на интелектуалци – баща ѝ Тодор Ганчев е доктор на философските науки, завършил в Цюрих, Швейцария. По бащина линия тя е потомка на болярски род от Велико Търново, който след завладяването на града от турците се заселва в Сухиндол.
Майка ѝ – Радка Бешикташлиева, е потомка на един от известните български търговци в Цариград – Стойчо Бешикташлиев, роден в Калофер. Неговият баща – Христо Стоев, пък е вуйчо на Христо Ботев и съратник на Васил Левски. Неин родственик е и известният български етнограф, библиограф, краевед и книжовник акад. Никола Начов.
Яна проявява литературната си дарба през 1919 година – едва седемгодишна написва първото си стихотворение. През 1930 година завършва гимназия в София, а пет години по-късно и „Славянска филология” в Софийския университет. През 1938 година отива на специализация във Франция в Сорбоната.
След завръщането си в България, Яна сънува мистичен сън – изгубва се в някаква планина, искайки да стигне нейния връх, който все не достига. Една тайнствена фигура ѝ помага, като я издърпва на върха. В нея тя припознава проф. Александър Балабанов. Този сън подтиква надарената с изобилен чар девойка да грабне петте си тетрадки със стихове и да отиде при професора. Тази съдбоносна среща променя живота и на двамата. Балабанов ѝ дава псевдонима Яна Язова. Младата поетеса дръзко заявява, че „язове“ са нейните песни. Тя харесва тази дума, дадена ѝ като псевдоним, с който оставя трайни следи в българската литература. За любовните отношения между професора и младата Яна има изписани достатъчно истории, колкото верни, толкова и слухове. Няколко месеца след окончателната им раздяла, в едно свое писмо до Балабанов тя пише: „Ти намери единствения и най-краткия път да направиш живота ми пъкъл, а ти знаеш, че в пъкъла никой никого не обича“.
През 1943 година тя се омъжва за инженер Христо Йорданов – един от ръководителите на Радио „София“. Този брак ѝ осигурява нужните средства за живот без лишения и възможност да твори.
Първият и най-издаван роман на Язова е „Ана Дюлгерова“. В него, за първи път в нашата литература, се откроява темата за разривa на идеалите на тогавашните млади хора в България.
Вторият ѝ роман – „Капитан“ – е първият български роман за наркотрафика. И тук нейните философски прозрения, още тогава са предизвикали бурни полемики. В него прототип на Философа е професор Александър Балабанов.
Яна Язова създава и първия исторически роман с небългарска тематика –„Александър Македонски“.
Романите “Левски“, „Бенковски“ и “Шипка“ образуват трилогията „Балкани“, но заедно с последния ѝ завършен роман – „Соленият залив“, излизат дълги години след смъртта ѝ.
Яна Язова умира при неизясними и до днес обстоятелства. Последна следа оставя нейна записка в бележник от 19 май 1974 година. Тялото ѝ е открито в дома ѝ в края на месец юли. По трупа ѝ има следи от насилие, но заради горещините я откриват полуразложена. Погребана е на 9 август 1974 година в София.
Литературните историци считат, че нейното име и творчество не се споменават достатъчно често, но дистанцията на времето обикновено е най-справедливият съдник и Яна Язова ще бъде доказателство за това.
Книгите на Яна Язова могат да бъдат заети за домашен прочит от читателите на Библиотека „Зора“.
Снимка: архив на Петър Величков