Заведения за бързо хранене

/продължение на „Ресторанти и гостилници“/

Китайците са създали първите ресторанти, такива каквито са днес. Тяхно дело са и първите в света заведения за бързо хранене. По времето на Династията Сун малки заведения, продаващи различни видове закуски, никнели като гъби покрай ресторантите.

Любимото ястие в по-евтините гостилници била юфката /със или без супа/, най-характерната готова храна за Ориента. Доколкото е известно, юфката също е китайско изобретение от 1 в. сл.Хр. Около 3 века по-късно китайският историк Шу Си писал, че „юфката и питките са откритие преди всичко на простите хора“. Но към началото на 2 в. те били вече толкова популярни, че императорите от Династията Хансе се нахвърляли лакомо върху тях. Марко Поло няколкократно коментира любимата на китайците юфка. Това кара някои хора да смятат, че именно той е пренесъл юфката в Италия и от нея са били направени първите макарони. Любителите на италианската паста, разбира се, реагирали гневно. Те твърдели, че етруските, предшественици на римската цивилизация, произвеждали макарони и великият римски готвач Апиций съставил рецепта за лазаня. Според друга теза, средновековен италиански монах изобретил лазанята. Всъщност, не е известно кой точно е измислил тестените изделия, италианците или китайците, или всяка от страните, независимо една от друга. Така че големият спор за юфката остава неразрешен, докато се намерят неопровержими археологически доказателства.

Междувременно в средновековен Египет друг вид заведения били арена на оживена търговия из шумните улици на Кайро. Предполага се, че в града имало близо 10 000 улични сергии за приготвяне и продажба на храна. По-предприемчивите търговци носели на главите си горящи печки, умело балансирайки гърнетата с димяща супа и шишове с цвъртящо месо. Според италианеца Леонардо ди Николо Фрескобалди, посетил Кайро през 1400 г., гражданите често сядали да се хранят в някой уличен ъгъл: просто разстилали на земята кожа, слагали на нея купите и започвали. Уличните кухни предлагали ориз и ябълки в тесто, пържени в олио, а също и месо, по-специално агнешко, пилешко или гъше, обикновено във формата на кебап. Фрескобалди отбелязва:

„Готвачите нарязват месото на малки парчета и го нанизват на шишовете, както правим ние с дроздовете, след това ги слагат върху печки без капаци; месото е готово за миг. Понякога опичат така цяла овца и след това търговецът я слага на рамената си и с табла на главата обикаля улиците и вика: „Кой иска да яде месо?“ Тъй като тези търговци нямат гостилници, пътниците трябва да ядат там, където им се предлага храната“.

Египетски държавен чиновник, наречен цензор на морала, имал за задача да проверява дали продаваната храна съответства на стандартите за качество и дали не е фалшифицирана.

/следва „Гостилници“/

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.1 на Питър Джеймс и Ник Торп/