„Животът през цялото време отвлича вниманието ни и ние дори не успяваме да забележим от какво именно.“- Франц Кафка

Франц Кафка е роден  на 3 юли  1883 г. в Прага, когато градът е част от Австро-Унгарската империя, в заможно семейството на търговец от еврейски произход. Той е първородният син на Херман Кафка и Юлие Льови. Бъдещият писател не е имал тежко детство, но отношенията между баща и син са сложни, на моменти конфликтни. Херман е грижовен, но строг баща, енергичен, властолюбив и нерядко сприхав. Разминаванията между тях са не само психологически, но и екзистенциални. Бащата е полуобразован, самоиздигнал се потомък на селски евреи, докато синът е високообразован, с докторска степен по право. Франц изпитва едновременно и възхищение, и страх от баща си, страх, който остава за цял живот и пречи за създаване на близост помежду им. И въпреки последвалата поява на три сестри, момчето ще има изключително самотно детство, обградено от гувернантки и слуги, но не и от своите родители. Тяхната липса в дома, непознаването на емоционална близост с тях и празнината в техните отношения към него ще оставят една огромна дупка в детската психика и ще се превърнат в източник на неговата несигурност, чувство за вина и постоянно съмнение в собствените си възможности. 

Писателят завършва юридически науки в немския университет в Прага и получава докторска степен по право. След като завършва следването си, Кафка работи като служител в застрахователна фирма, а през нощта пише.

„  Работата ми е непоносима, защото противоречи на единственото ми желание и единственото ми призвание, което е литературата;  не мога и не искам да бъда нищо друго; работата ми никога не може да ме въодушеви, но може  да ме провали напълно; не съм далеч от това.  Кафка констатира „  с голяма уплаха, че всичко е готово (в него) за поетическата работа“ и „да се отдадеш на тази работа би било небесно избавление, истинско възкресение за живот, докато тук, в офиса, трябва , заради препитанието, да се преструва и отдалечава от същността си, способна на такова щастие.  »

Тези редове от дневника му дават представа за сериозността на конфликта, който противопоставя литературното му призвание на исканията на семейството на Кафка. Много от емоционалните проблеми на писателя се коренят още в ранните му години. Франц има изключително самотно детство, обградено от гувернантки и слуги, но не и от своите родители. Тяхната липса в дома, непознаването на емоционална близост с тях и празнината в техните отношения към него ще оставят една огромна дупка в детската психика и ще се превърнат в източник на неговата несигурност, чувство за вина и постоянно съмнение в собствените си възможности.

Това гениален мъж никога няма да бъде свободен да прави каквото иска. Баща му би могъл да му даде материалните средства да избяга от робството на скучната работа – отказът му да направи това принуждава Франц да потисне до известна степен своето призвание и да работи като примерен чиновник. 

По това време Кафка, за да не „потъне”,  започва да си води дневник, който свидетелства за желанието да спазва този ангажимент към себе си:

 „  Въпросът е само, докато трае, да държа главата си достатъчно високо, за да не се удавя (…) Колко трудно ще бъде, каква сила ще изисква от мен, това достатъчно ясно показва фактът, че днес не спазих новия си график (да съм на работната си маса от осем часа до единадесет часа вечерта), че дори в този момент не го смятам за такова голямо нещастие и че написах няколко прибързани реда само за да мога да си легна. »

 Въпреки тази съпротива да затъне в ежедневието, Кафка е много близо да измени на себе си, когато семейството му се опитва да му наложи допълнителна работа , която да му осигурява доходи. Той познава изкушението на самоубийството, но го отхвърля. Доверява страданието си на Макс Брод, който след това предупреждава г-жа Кафка, а тя с майчина грижа се намесва и оправя ситуацията. Все пак работата на Кафка винаги ще му тежи, но изглежда никога повече няма да преживее такава криза. 

Кой е Макс Брод? Най-добрият му приятел, писател и интелектуалец . През 1902 г. Кафка се среща с него в университета. Между тях се ражда приятелство за цял живот, което ще процъфти особено през 1907-1908 година. Животът понякога ще ги разделя, но те винаги ще се намират. Благодарение на Макс Брод и неговата книга „Франц Кафка“ ние познаваме автора на „Процесът“ по-добре.

Хиляда деветстотин и дванайсета година е плодотворна  за писателя. През цялото време тогава Кафка води живот на „работник“, който спи следобед, за да пише през нощта. През следващите години  ще пише с прекъсвания, постоянно измъчван от противоположни стремежи. Поривите на литературното творчество са нахлуващи, завладяващи. Когато пише, Кафка преживява състояние, много близко до „състояние на ясновидство“. Той сравнява своята дейност, разказва Макс Брод, с нов езотеризъм; нарича го “  единственото ми желание, единствената ми професия“.  Постоянно се проявява в дневника му, в тетрадките му, в кореспонденцията му „религиозното” измерение: „  Писането е форма на молитва”  .  

Кафка отхвърля традиционните белетристични похвати, но наред с това странните му и потискащи истории оказват огромно влияние върху литературата на XX век. Някои от първите му разкази са публикувани, когато е на 26 години. През 1912 година пише двата разказа – „Присъдата“ и „Преображението“(в друго издание заглавието е преведено „Метаморфозата”) , които утвърждават името му. В тези ранни разкази се разглежда тема, която ще стане характерна за цялото му творчество: преследването на самотна жертва на престъпление, което не е извършила. Тя е развита и в известния му роман „Процесът”, където героят Йозеф К. няма никаква представа защо го съдят и впоследствие е екзекутиран. Това е алегория на объркването, с което живеят хората в съвременния свят. Романите си „Процесът“, „Замъкът“, „Америка“, Кафка приживе отказва  да публикува. Оставя указания на Макс Брод да изгори всичките му ръкописи след смъртта му. В записка до Брод от 1921 година пише:

„Скъпи Макс, моята последна молба: да бъде изгорено без остатък – и без да бъде четено – всичко онова, което оставям като наследство…- дневници, ръкописи, писма, чужди и мои собствени, скици и рисунки, а така също и всичко писано или рисувано от мен, което е у теб или у някой друг, към когото ти ще трябва да се обърнеш със същата молба от мое име. Притежателите на мои писма, нежелаещи да ги предадат на тебе, би трябвало поне да поемат задължението да ги изгорят собственоръчно.”

За щастие на литературата приятелят му решава да ги публикува. Те виждат бял свят след смъртта на автора, благодарение на  Макс Брод. В годините почти веднага  след смъртта му той публикува трите романа (според изследователите са в различна степен незавършени) : „Процесът” (1925), „Замъкът” (1926) и „Америка” (1927). И в трите си романа Кафка  преобръща библейските думи в: „Който търси, не намира, който не търси, го намират”. Първичните мотиви  са бездомност в един отчужден свят, предопределена и неясна вина на човека, господство на една съдбоносна, недостижима Инстанция.

 „Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо.“- това е едно от най-известните уводни изречения в литературата, което характеризира светът на Кафка.  „Началото на емблематичната му новела „Преображението“ (в друго издание заглавието е преведено „Метаморфозата”) сякаш събира представата на Франц Кафка за живота – човекът в своята реална среда изведнъж попада в сюрреалистично събитие, където търси отговора на „защо?“. Ясно е, че няма да го намери и в последствие бива смазан от света. Но въпреки че няма шанс, човекът продължава да се бори. И това наричаме „кафкиански“ свят. (Никола Бенин).                 

А думата „кафкиански” влиза в речника със значение: “безпокойство, свързано с необичайно или странно събитие, за което няма обяснение”.

Кореспонденцията и дневниците му също заемат изключително място в творческото наследство на Кафка. Брод е  първият биограф на Кафка. Първото издание на книгата му „Франц Кафка.Биография” излиза през 1937. Той е издател и на събраните съчинения в единайсет тома на творчеството на приятеля си. Всичко това е израз на преклонението пред таланта му и в дневника си отбелязва : „Виждам в Кафка най-големият писател на нашето време”.

Един от най-добрите специалисти по Кафка е Клаус Вагенбах. Според неговите изследвания писателят е „висок, строен и винаги сдържано усмихнат млад мъж,…но дълбоко комплексиран, неуверен не само в себе си, но и в сътвореното от самия него.” Той не се  възприема като непризнат талант, чакащ посмъртна слава. Напротив, желанието му е  всичко писано от него да изчезне след смъртта му.

Писателят се разболява  млад. Туберкулозата му се влошава дотолкова, че не успява да се храни и причината за трагичния му край е… глад. Иронично, на смъртното 

си легло той редактира сборника си от разкази „Гладният артист“, започнат още преди той да се влоши. Франц Кафка умира  месец преди да навърши 41 години  в санаториум край Виена. До края на своя кратък житейски път (3 юни 1924 г.) той възприема себе си като прокълнат от съдбата неудачник. Франц Кафка прекарва живота си в страх и неувереност, непрекъснато изпитващ съмнения,  както в личния си живот, така и в творчеството си. Творчество, изпълнено с тревога за света, понякога с липсата на вяра, но все пак търсещо вяра.

А какво се случва днес с ръкописите на Кафка?

Сега те са в Израел . През 2016 година Върховният съд на Израел определя, че ръкописите на Франц Кафка са собственост на Националната библиотека на Израел. Така се слага край на продължителна съдебна битка. Най-висшата съдебна инстанция на Израел отхвърля  жалба на наследниците на Макс Брод , на когото писателят поверява ръкописите си.

Брод емигрира в Палестина през 1939-та . Той упълномощава секретарката си Естер Хофе след смъртта му  да предостави ръкописите на Еврейския университет в Йерусалим, на общинската библиотека в Тел Авив или на друга организация в Израел или в чужбина. Брод умира през 1968 година. Сътрудничката му Естер Хофе  задържа ръкописите и ги разделя между двете си дъщери. Тава предизвиква многобройни съдени битки. Майката умира през 2007 година. Тя  вече е успяла да продаде ръкописа на „Процесът” за 2 милиона долара. В процеса срещу наследничките на Хофе, започнал през 2009 година, държавата Израел изисква те да предадат документите, които включват и непубликувани творби, тъй като това е волята на Брод.

Дъщерите на Хофе отказват, изтъквайки, че документите, чиято стойност е оценена на милиони долари, са предадени на майка им от Брод. Затова тя може да се разпорежда с тях както намери за добре.

В решението си Върховният съд посочва, че Макс Брод не е искал собствеността му да бъде продадена на най-висока цена. Искал е тя да намери подходящото си място в литературна или културна среда.

Преди окончателното решение на съда семейство Хофе държи ръкописите в банкови сейфове в Израел и Швейцария. Само  от време на време продава някои текстове на колекционери.

Шестдесет папки, съдържащи документи и бележници на Кафка и неговия близък приятел и биограф Макс Брод, са предадени  през 2019 година на библиотеката от швейцарска банка в Цюрих . Прехвърлянето идва след нареждане на съдилища в Израел и Швейцария да се отворят сейфове за съхраняване на ценности в Цюрих, където материалите били са  от десетилетия. С това се слага край на 12-годишна правна битка между Израел, Германия и Швейцария, където писма, ръкописи, вестници, бележници и скици на Кафка и Брод са се намирали.