„Животът е труден, понякога лош. Живеем в такива години…“ – Георги Джагаров

На 14 юли 1925 година в село Бяла, Сливенско е роден големият български поет, драматург и публицист Георги Джагаров.

Основното и гимназиалното си образование поетът получава в Сливен. Завършва Литературния институт „Максим Горки“  в Москва. Първата му публикация е от 1941 година в списание „Българска реч“. За участие в антифашистката борба е осъден и лежи в затвора,  излиза на свобода след 9 септември 1944 година.

Работи като редактор във вестник „Литературен фронт“ и като драматург в Младежкия театър. Членува в редакционните колегии на списанията „Пламък“ и „Родна реч“. Развива обществена дейност като председател на Съюза на българските писатели и заместник-председател на Държавния съвет.

Стихотворенията му са преведени на над 10 езика, лауреат на Френската академия за най-добра преведена книга на френски език от чужд автор.

 Творчество: „Моите песни“ (1954), „Лирика“ (1956), „В минути на мълчание“ (1958), „Вратите се затварят“ (пиеса, 1961), „И утре е ден“ (пиеса, 1963), „Прокурорът“ (пиеса, 1965), „Проблемите на живота – проблеми на литературата“ (1970) и други. Сред най-известните му творби е стихотворението „България — земя като една човешка длан“.  Умира на 30 ноември 1995 година в София.

На 13 юни 2004 година Съюзът на българските писатели учредява на негово име наградата за патриотична поезия „Георги Джагаров“. Наградата се връчва ежегодно на 14 юли.