„Животът е планина: качваш се бавно и слизаш бързо.”- Ги дьо Мопасан

Мопасан е един от големите френски реалисти-натуралисти от 19 век, майстор на късия разказ, романист и новелист. В основата на работата му е трезвото разбиране на същността на  социалните отношения. Вижда задачата на изкуството в разкриването на „безмилостната истина за живота“, защитава обективността, яснотата и прецизността , простотата и изразителността на езика. Само в природата писателят намира онова хармонично и съвършено нещо, което човек напразно търси в света.

Анри-Рьоне-Албер-Ги дьо Мопасан е роден на 5 август 1850 г. в замъка Миромеснил в  Турвил сюр Арк, близо до Диеп (Нормандия).  

Прекарва щастливо детство  на брега на Нормандия и получава първоначално образование  от един абат и майка си, Лор льо Поатвен, която е високообразована дама, имаща широка литературна култура. Родителите на Ги се местят често и така момчето прекарва  времето си между брега и полето, където се сприятелява с рибарите и селяните от околността. Те по-късно ще го  вдъхновят за някои от героите му.

По-нататък продължава образованието си в Руанския лицей, който завършва през 1869 г., после учи право, а година по-късно е призован на военна служба във връзка с избухването на Френско-пруската война.

След войната и последвалата я икономическа криза, финансовото състояние на родителите на Мопасан рязко се влошава и той е принуден да започне работа като чиновник – първо във военноморското министерство, а после и в министерство на образованието, с което се занимава около десет години, но не харесва много държавната служба. Впоследствие в редица свои творби  описва този „свят на вулгарни бюрократи, дребни интригани и измамници“.

От 1870-та Мопасан се занимава сериозно с литература. В началото на кариерата си е силно повлиян от  Флобер , под чието ръководство младежът усвоява литературни умения. Споделя,че се учи и от И. Тургенев , благодарение на когото се запознава с руската литература.

Флобер , дългогодишен приятел на майка му, го въвежда в истинския литературен свят. В литературните  салони Ги се среща с Тургенев, Зола и братята Гонкур . Оттогава Мопасан завинаги остава близък със своя наставник, прочутият автор на „Мадам Бовари”,  през целия си живот ще се представя като негов духовен син. Първоначално публикува стихове, разкази и пиеси, които обаче не постигат никакъв успех. След тази поредица от неуспехи Мопасан успява да спечели уважението на своя ментор, когато новелата  „Лоената топка” е публикувана през 1880 година. Всъщност Флобер, който умира същата година, тогава казва за творбата, че това е „ шедьовър, който ще остане  „.

Мопасан публикува  през 1875 г. под псевдонима Жозеф Пруние, а година по-късно се появява стихотворението му „На брега“ и първата статия, подписана от псевдонима Ги дьо Валмон. През този период Мопасан съчинява, пренаписва и унищожава написаното, но решава да се появи с публикация официално под свое име само когато Гюстав Флобер, признава творбите му за достатъчно зрели и стилистично завършени. 

Растящата популярност на първите творби на Мопасан довежда до факта, че му е предложено място  във вестник „Gaulois“. Пише и за други вестници ( „Gil Blas”, „Le Figaro” и  „l’Écho de Paris” ). Това позволява на писателя да напусне скучната административна служба и да се отдаде изцяло на литературата. Тогава се появяват огромен брой разкази, публикувани в поредици. Работата на Мопасан се отличава с голяма интензивност и популярността му нараства с всяка нова книга.

През 1883 г. и след шест години писане се появява първият роман на Мопасан. Озаглавен „Един живот”   , той е публикуван за първи път като поредица във всекидневника „Gil Blas”, преди да се появи като самостоятелна книга .  Двайсет и пет хиляди копия на „Един живот” са продадени за по-малко от година. Самият Лев Толстой ще каже за творбата: „ Един живот” е първокласен роман; не само, че това е най -доброто произведение на Мопасан, но може би дори най -добрият френски роман от „Клетниците”на Виктор Юго  насам. „

През 1885 г. е публикуван „Бел-Ами” , роман, фокусиращ се върху парижката буржоазия и живота на богатите хора в началото на Третата република. Романът, прославен като една от най-добрите му творби, разказва за социалния възход на Жорж Дюроа, хусарски офицер, дошъл в Париж, за да  забогатее. След успеха си Мопасан си купува яхта, която кръщава „Бел-Ами”.

Десетилетието от 1880 до 1890 г. е най -плодотворният период в живота на писателя. За 11 години литературна дейност  създава 6 романа („Един живот”, „Бел Ами”, „Силна като смъртта”, „Нашето сърце”, „Пиер и Жан”„Монт-Ориол” ), около 300 разказа, включени в 18 сборника, книги с пътеписи, пиеси . Освен това Мопасан пише не само художествена литература, но и много статии, които редовно публикува в пресата. Писателят създава и доста еротични стихотворения, които не са включени в пълната колекция от негови творби. Творчеството на Мопасан му дава и едно от първите места във френската литература. Най-добрите критици по онова време са единодушни във възторжените си отзиви за писателя. Творбите му постигат огромен успех не само във Франция, но и в чужбина, тъй като той веднага се превръща в един от най-превежданите френски автори.

Любопитен факт от живота му е присъединяването на Мопасан към писмо на дейците на културата, в което се иска от властите на Париж да забранят строителството на Айфеловата кула. Като анекдот се разказва, че Мопасан се криел от „безобразния скелет” в ресторанта на територията на самата кула, защото това било единственото място в Париж, откъдето тя не се виждала.

 Писателят работи методично и всяка година произвежда два, а понякога и четири тома. Бизнес проницателността, съчетана с таланта му, му носи богатство. Сдобил се с яхта, пътува на борда ѝ в Северна Африка, Италия, Англия, Бретан, южната част на Франция и Сицилия. Ставайки известен,  посещава парижките салони, но му е трудно да се включи в този социален фарс. Там вижда онова, което толкова често изобразява с цинизъм в романите си: човешката жестокост, изразена чрез най-лошите му недостатъци: егоизъм, алчност, глупост …

Братът на Мопасан, Ерве, 6 години по-млад, умира на 13 ноември 1889 г. в психиатричната болница в Лион, където е настанен  няколко месеца по-рано,  страдащ от нервни разстройства, халюцинации и пристъпи на лудост. Тези проблеми изглеждат отчасти от наследствен произход: майка им вече ги е имала преди тях. Проявите на тези нервни разстройства ще се усетят и при Мопасан в края на живота му, влошавайки симптомите, свързани със заболяването му от сифилис още на 27-годишна възраст.

Интензивната творческа работа бързо подкопава здравето на Мопасан. От 1884 г. той започва да страда от нервни разстройства и халюцинации. Всички това  намира израз в редица произведения на писателя. През 1891 г. творческата му дейност напълно угасва и след опит за самоубийство  е настанен в клиника за психично болни в покрайнините на Париж.

Неговото  отвращение към обществото, което нараства с увеличаването на параноята му , го кара да живее като отшелник. Депресиран , с физически увреждания и постепенно потъващ в лудост, той  умира само 43-годишен на 6 юли 1893 г. в Париж, където е погребан в гробището „Монпарнас”. Според лекарите причината за смъртта е прогресивна мозъчна парализа.

Писател, признат приживе, Мопасан бележи епохата си въпреки кратката си кариера, издържа изпитанието на времето и за него продължава да се говори и днес. Той наистина е и един от френските писатели, чиито творби са най-подходящи за екрана. Много разкази и романи на Мопасан са драматизирани (и по-късно екранизирани) , неговите пиеси – поставяни във френски театри и по света.