Емили Дикинсън – нежното цвете на американската поезия

На 10 декември 1830 година в малкото градче Амхърст, Масачузетс, е родена Емили Елизабет Дикинсън – американска поетеса, известна със своя иновативен и загадъчен стил на писане.

Дъщеря на виден юрист, след завършване на средното си образование, тя заминава да следва, но скоро прекъсва и се връща в родния си град. Двете със сестра ѝ поемат домакинството, тъй като майка им боледува често. През деня младата Емили е отдадена на битови занимания и грижи, но през нощта, когато останалите спят, чете, размишлява и пише дълбоко емоционални стихове за любовта, природата, човешките емоции и болки, четем в „Кой кой е в световната литература“.

Колкото повече потъва в света на поезията, толкова повече Дикинсън се отдалечава от хората. На 40 години вече е отшелница, книгите и писмата са единственото ѝ общуване със света.     

Приживе Емили Дикинсън публикува десетина стихотворения, според някои нейни изследователи, дори анонимно. Пестелива на думи, но многозначна и необикновена като представи и образност, поезията ѝ е съвсем различна от типичните за времето благозвучия и блудкава сантименталност.

След смъртта на Дикинсън, сестра ѝ открива кутия с около 2000 стихотворения. Първият сборник със стихове излиза в 500 броя за сметка на сестра ѝ, но само за две години стихосбирката претърпява единадесет издания. През 1945 година откриват още 666 стихотворения, скрити дотогава неизвестно къде. Първото пълно академично издание на съчиненията на Дикинсън излиза през 1955 година.

Оттогава животът и творчеството на Емили Дикинсън е тема на много изследвания, литературни и медийни преработки.

Поетесата умира на 15 май 1886 г.

През 1964 година родният ѝ дом в Амхърст е обявен за национален исторически обект.

                            Две пеперуди днес по обед

Две пеперуди днес на обед

върху потока валс играха –

после по свода се надигнаха –

и на една греда запряха.

А после заедно отплуваха –

в най-осветеното безбрежие

където никое пристанище

не ще им пътя отбележи.

И там – в ефирните морета –

дали ята над тях се вдигнат –

или фрегати ги пресрещат –

до мен известия не стигат.

Емили Дикинсън

Превод: Цветан Стоянов

Сн. https://emilyfoundation.eu/