„Единственото изкушение, което никой никога не е успял да победи, е надеждата.“ – Ромен Гари

На 8 май 1914 година е роден френският писател Ромен Гари. 

Роден под името Роман Кацев във Вилнюс, Литва, той е единственият двукратен лауреат на престижната литературна награда „Гонкур“ – веднъж през 1956 г. под вече утвърдения си псевдоним Ромен Гари и втори път, през 1975 г., като Емил Ажар.

Потомък на руско еврейско семейство, Ромен и майка му – провинциалната актриса Нина Овчинская, емигрират през 1925 г. във Варшава, а 3 години по-късно се местят в Париж. Там бъдещият писател е отгледан от втория си баща – Иван Мосжухин, звезда на руското нямо кино.

Преди да стане известен с книгите си Гари служи в авиацията, присъединява се към „Свободна Франция“ през 1940 г. Воюва като пилот в Европа и Северна Африка. Налага се да емигрира във Великобритания и постъпва във френската войска, във формирование на Шарл дьо Гол. След войната се връща във Франция и е поканен на служба като дипломат и търговски аташе. Първото му дипломатическо назначение е в България, пребивава в Румъния, Швейцария, САЩ, Боливия. От 1957 г. до 1961 г. е главен консул в Лос Анжелис. Автор е на десетки шедьоври, сред които „Обещанието на зората“ , „Европейско възпитание“, „Сияние на жена“.

През 1956 г. за романа си „Корените на небето“ получава наградата „Гонкур“. През 1974 г. прави сензация с първия си роман под името Емил Ажар, „Голям гальовник“, френската литературна критика прави множество предположения кой стои зад псевдонима, като първоначалните „заподозрени“ са Луи Арагон и Реймон Кьоно. По-късно започват да се лансират предположения, че Ажар е Ромен Гари, но Гари категорично ги отхвърля. През 1975 г. получава  за втори път награда „Гонкур“  под псевдонима Емил Ажар за романа „Животът пред теб“. 

Писателят слага край на живота си с куршум в устата на 2 декември 1980 г.

Истината за литературното му превъплъщение излиза наяве около половин година след кончината му – на 30 юни 1981 г., когато синът и издателят му решават да публикуват предсмъртната му изповед „Животът и смъртта на Емил Ажар“, написана на 21 март 1979 г. Той пише: „Всичко може да се обясни с депресия. Но в моя случай, трябва да се има предвид, че тя продължава, откакто съм възрастен човек, и именно тя ми помогна да стана известен писател“ и „Добре се позабавлявах. Благодаря и сбогом!…“.