„Европейци сме ний, ама все не сме дотам!…“ – Алеко Константинов

На 13 януари (1 януари стар стил) 1863 година в град Свищов е роден Алеко Иваницов Константинов – български писател, адвокат, общественик и основател на организираното туристическо движение в България.

Още като ученик в град Николаев, пише първите си  фейлетони — белег за ранна хумористична реакция на действителността през лятото на 1894 г.

До края на живота си създава над 40 фейлетона, повечето от които са отзвук на конкретни събития („Херострат II“ е написан заради опита на цар Фердинанд да закрие читалище „Славянска беседа“ подобно на Херострат, който в древността подпалил храма на Артемида в Ефес).

Основни теми във фейлетоните му са потъпкването на изборните права на българския народ, поведението на министри, депутати, на монарха, наболели обществени проблеми. Морално извисената личност на твореца уравновесява гнева и смеха, ненавистта и болката, предпазва го от заслепение, от нарушаване на художествена и етична мяра. Смехът е овладян и артистичен, смях, който изобличава, но и забавлява.

В своите пътеписи Константинов прославя с лиричен патос красотата и величието на българската природа. 

През 1895 година излиза от печат „Бай Ганьо“ една от най-забележителните книги в нашата национална   литература, а името на героя отдавна се е превърнало  в нарицателно за българите. И днес  156 години от раждането на един от любимите български писатели се прекланяме пред  способността му  да открива около себе си в комично деформиран вид безброй варианти на социални сблъсъци и човешки метаморфози, както и усещането за артистична радост и забава от творческия акт.

По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България като с изкачването на Черни връх на 27 август 1895 се поставя началото на организирания туризъм.