На 20 юли 1847 /стар стил/ година в град Стара Загора е роден д-р Начо Планински – един от първите българи, които завършват медицина в Букурещ и активно участват в обществения живот на Румъния, а след завръщането си и в България.След дипломирането си работи само две години в Стара Загора, откъдето бива прогонен поради прогресивните си убеждения и така през 1871 година се установява в Сливен.
Гражданите на Сливен го посрещат с радост и почит, а вестник „Македония“, списван от Петко Рачев Славейков помества съобщение,че д-р Начо Планински ще практикува в града едновременно с близкия си приятел, поета Петър Иванов, който е назначен за главен учител.
Успоредно с работата си като лекар, д-р Планински е проводник и на политико-бунтарските идеи на времето. Включва се активно и в живота на читалище „Зора“, като поддържа тесни връзки и с основоположника на читалището Стефан Гидиков. През 1873 година д-р Планински е избран за председател на „Зора“, като до края на живота си остава активен участник в живота на читалището.
Интересен факт от богатия обществено-културен ангажимент на д-р Планински е неговото сътрудничество в списването на първия хумористичен вестник в журналистическата история на Сливен – “Смешлю’’.
Заедно с д-р Миркович и със съдействието на Петко Рачев Славейков през 1879 година започва издаването на първия български вестник в Сливен „Българско знаме“, като по същото време доставят в града и първата сливенска печатница. От 1881 година, още в рамките на Източна Румелия , д-р Планински участва и в издаването на вестник „Съветник“.
За съжаление, този изключетелно надарен специалист и активен участник в културния подем на град Сливен умира от тиф едва на 48 години, заразявайки се от болен пациент.

На 17 юли 2019 година в град Сливен на входа на административния блок на МБАЛ «Д-р Иван Селимински» бе открита паметна плоча на Начо Планински. Инициативата  и финансирането  е на семейство Надежда и Аспарух Панови – родственици на видния лекар.