Д-р Начо ПЛАНИНСКИ : ЖИВОТ В ДАТИ

1847, 20 юли – роден в Стара Загора (Ески Загра), в будно, родолюбиво, но не богато семейство .

1864, 4 март – след завършване на класното училище е изпратен от Старозагорската българска община (по това време наричана и Железник) в Букурещ да учи медицина.

1864 – 1870 – обучение в Букурещ. Завършва с диплома „forte bine“, издадена на 6 май 1870 година Висшата школа за медицина и фармация. По време на обучението си участва активно в живота и дейността на българите в Букурещ при създаването и организирането на българското читалище „Братска любов“. Слуша лекциите на Раковски в дома му в Букурещ и изнася много сказки.Той е един от четиримата издатели на „Летящ лист с бунтовнически цели (думи)“. еднократно издаден в 1000 броя, част от които успяват да изпратят и до България (в Русе). В Букурещ се запознава с Левски, Ботев, Хаджи Димитър и други видни личности на Възраждането ни.Там пише и първите си статии, които публикува в различни вестници („Народност“, „Дунавска зора“, „Македония“, „Отечество“, „Свобода“, „Право“и др) и остава техен дългогодишен сътрудник.

1864 – 1880 – сътрудничи в различни вестници с научно-популярни статии и интересни пътеписи, и коментари.

1866 – 1895 – интересна лична кореспонденция с Васил Стоянов, Русчо Миркович, Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Бурмов, Георги Живков, Йордан Михайлов (Бродар) съхранена в НБКМ – БИА и НА – БАН.

1868 – 1869 – съучредител, спомоществувател и спомагателен член на Българското книжовно дружество (БКД,), а от 1882 г.е дописен член в клона за природните и медицински науки, какъвто остава до края на живота си.

1870 – подготвя за печат учебник по зоология и геология.

1870, 18 април – трупа под ръководството на д-р Начо Планински открива театралния летопис на Стара Загора с комедията „Малакова“ от П. Р. Славейков. Възможно е това да е първото представление на тази театрална постановка.

1870, юли – 1872, септември – упражнява лекарската си професия в Стара Загора и се включва активно в културния и обществен живот на града.

1872 – поради конфликти с хикимени и чорбаджии, напуска Стара Загора и се установява в Сливен, където продължава да упражнява лекарската си професия, независимо че е канен за лекар в Чирпан и Пазарджик.

1872, септември–1877, 30 ноември – работи в градската лекарска служба Сливен, след което е заточен в Диарбекир. Отваря в района на църквата „Св. Димитър“ аптека, която изгаря в големия пожар при отстъплението на турците през декември 1877 г.

1873, 3 юни – Сливен посреща своя първи митрополит Серафим, който с богатия си опит, с жертвената си любов, с чистия си патриотизъм оставя светла диря не само в Сливенска епархия, но и в българската църковна история. Сливенската епархия е създадена след основаване на Българската екзархия през 1870 г., със султански ферман, връчен от великия везир Али паша. След поздравление от гражданството, д-р Планински произнася след Вечерня второ прочувствено поздравително слово.

1873 – 1877 – един от водителите на българите в Сливен по черковния въпрос. Активен училищен деятел. Среща се с Левски при посещението на Апостола в Сливен и помага на четници по време на априлското въстание, участва в срещи и разговори при посещението на лейди Странфорд в Сливен след Априлското въстание.

1873 – 1892 – започва дейността си в читалище Зора, на което е бил два пъти председател, три пъти заместник председател и многократно член на настоятелството, председател на комисията за построяване на салона на читалището и други дейности.

1874 – пише ръкописни бележки и спомени за „букурещките българи“ и други събитията от периода на следването му в Румъния, които се съхраняват в РИМ „Д-р Симеон Табаков“ Сливен, където са предадени книги от личната му библиотека и други материали, както и снимки, и текстове на някои сказки.

1877 – пише спомени за кървавите събития в Бояджик, озаглавени „Нещо за приключенията в Сливен и във окружение му“, които също се съхраняват в РИМ „Д-р Симеон Табаков“, Сливен.

1877, ноември – 1878, март – заточен в Боло Диарбекир с още 20 видни сливенци.

1878, 15 май – 1885, 8 септември – първи околийски лекар. За тази своя дейност получава две отличия – орден Св. Александър IV степен (14/26 февруари 1888 г.) и „Св. Александър“ V степен (2/14 декември 1888 г.), придружени с поздравителен адрес от княз Фердинанд.

1879 – един от създателите и авторите на първия сливенски вестник „Българско знаме“. Участва във финансирането в края на 1878 г. за доставяне на печатница в Сливен, която също наричат „Българско знаме“.

1879, 15 септември до преждевременната си смърт – 1895, 7 ноември – главен лекар (управител ) на болницата в Сливен, след д-р Миркович, която от 1888 г. е една от осемте първостепенни болници в България. В началото на 90-те години на XIX век, доставя първите хирургични инструменти за болницата.

1879 – 1882 – депутат от Нова Загора в Областното събрание на Източна Румелия. Участва в четири редовни сесии и в една извънредна. Бил е член на прошетарната комисия, слушател в департаменталните админастративни съдилища в Сливен, квестор и др.

1879, 25 октомври – съосновател и зам. председател на БЧК в Сливен, което е първото червенокръстко дружество в България.

1880, 4 януари – реч на д-р Планински, произнесена в Сливен по случай една година от Освобождението на града.

1880, 19 януари – венчавка с Елена Стамова Хадживелчева (1862 – 17 април 1906) от Стара Загора в Епархийския храм „Св. Николая“ – Стара Загора. Като гост присъства Сливенският митрополит Серафим.

1880, 29 май – избран за председател на училищното настоятелство в Сливен, а в периода 1878 – 1881 години е негов член.

1880, 5 юли – подписва устава на благотворителното дружество „Св. Пантелеймон“, при чието изготвяне участва.

1881 – 1885 – активно участие в Епархийския смесен съвет в Сливен.

1881, 2 юли – ражда му се син Стамо (02 юли 1881 – 16 януари 1915 )

1881, 2 септември – избран за околийски училищен инспектор на Сливенска околия за срок от една година.

1883, 22 март – контракт между Г. Ковачев, д-р Г. Миркович и д-р Н. Планински за отваряне на „книгопродавателский дюкян“ за срок от една година в Нова Загора.

1884, 11 – 13 юни – участва в срещите при посещението на Константин Иречек в Сливен и е на общата му снимка от 12 юни 1884 година с видни сливенски граждани, учители, чиновници и префекта Начев. В домашния ни архив, както и в архива на д-р Начо Планински в РИМ „Симеон Табаков“ Сливен е съхраненен препис и оригинал на адреса от името на обществеността в Сливен, връчен на Иречек, което предполага, че автор на този текст е д-р Планински.

1884, 7 ноември – ражда му се втори син Никола (7 ноември 1884 – 6 март1980). Приемаме за година на раждане 1884, която е посочена в кръщелното свидетелство и в венчалното////….

1884 – издава книгата си „Черти из животът на Александра Екзарх“, в която защитава тезата за избор на Александър Екзарх за княз на България.

1885, 2 – 16 ноември – участие в Сръбско-българската война като военен лекар с чин капитан към седма Сливенска дружина. Получава отличие – сребърен медал за това свое участие.

1886, 18 май – избран за депутат от Къзълъ-Агачска околия (днес Елхово) в IV-то Обикновено народно събрание (ОНС).

1886, 19 октомври – 1887, 4 август – депутат от III-то Велико народно събрание (ВНС).

1894 – 1895 – училищен лекар в Сливенската мъжка гимназия „Добри Чинтулов“.

1895, 7 ноември, 9 часа вечерта – умира от коремен тиф, заразен от свой пациент.

януари, 2020 г., Сливен                                          сем. Надежда и Аспарух Панови