д-р Иван Селимински – учител, лекар и политически деятел

На  5 януари 1800 година-нов стил /24.12.1799 г. стар стил/ в стария квартал на Сливен – „Клуцохор” е роден д-р Иван Селимински – учител, лекар и политически деятел.

Детството на Селимински е трудно. Домашното си възпитание в строго религиозен дух получава в дома на дядо си и баба си. Баща му е убит една година след неговото раждане, а през 1813 година умират майка му и роднините му от чума. Учи в килийно училище в родния си град, а по-късно в най-прочутата за времето си гръцка гимназия в град Кидония, в която се изучават философия, богословие, физика, математика.
Той е един от най-просветените българи през Възраждането. Участва в гръцкото въстание през 1821-1823 г.

На 26.10.1825 г.  Селимински пристига в родния си град, тържествено посрещнат от съгражданите си. Открива първото елино-българско класно училище (по това време в града има 5 гръцки училища). Благодарение на добрата си подготовка въвежда нови предмети: писане и четене на български език, българска история и география, естествознание и математика. Като учител привлича ученици не само от Сливен, но и от Шумен, Карнобат, Стара Загора. Новото училище представлява етап в развитието на българското просветно дело.
Селимински е първият българин революционер-демократ, който полага основите на първата българска тайна организация за подготовката на масово военно въстание срещу турската държава. Огранизира сливенци за участие в Руско-Турската война от 1828-1829 г. След войната се превръща в ръководител, просветител и будител на българските емигранти в Румъния. През 1828-1829 г. е и главен учител и директор на Гръцкото училище в Пловдив.
През 1840 година се записва в Атинския университет да учи медицина. По-късно заминава за Флоренция, където учи и практикува в голяма градска болница. През 1845 г. получава документ за медик-хирург в медицинската школа в Сиена – област Тоскана. По време на Кримската война организира доброволчески български отряд.

Малко преди края на живота си, през 1864 година, Селимински изготвя в Болград завещанието си, в което излага морално-етичните си възгледи и се разпорежда с имуществото си. Подарява къщата си в Браила и 200 000 лева за обучението на български младежи. Библиотеката си завещава на родния Сливен и книгите постъпват във фонда на читалищната Библиотека „Зора“, където се съхраняват и до днес. Някои от тях са с личния печат на д-р Ив. Селимински.

По-късно, през 1927 година, читалище „Зора“ създава фонд „Селимински“, в който се набират средства от представления и дарения от граждани за издаване на книга за него. И тя става факт, написана от проф. Михаил Арнаудов – „Селимински – живот, дело, идеи“, издадена през 1938 година. (Дигитално копие -> тук)

Селимински остава една от най-ярките фигури в нашия Ренесанс и с дейността си отговаря на повелите на своето време, като допринася за включване на българското Възраждане в потока от просветителски движения на съседните народи, поставяйки благодарение на високото си интелектуално равнище въпросите на националното ни освобождение в широки идейно-философски и географски рамки. Преведеното и издадено творчество  на Селимински е в 14 тома и включва огромен спектър от просветната и обществената му дейност.