Дългият път на зала „Сливен“ от място за партийни конференции и концерти, през разруха и забрава, до превръщането й в „културно бижу“ на града

В центъра на Сливен, между емблематичния паметник на Хаджи Димитър, Общината и Читалище “Зора”, се намират две сгради, свързани помежду си с коридор – Съдебната палата и зала „Сливен“. Те напомнят за отминалото време на социализма, когато са построени като Партиен дом и зала, наречена „Георги Кирков“. Преди да се появи този внушителен комплекс, мястото е изпълнено с малки едноетажни къщи и частни дюкянчета. Отчуждени от Общинския народен съвет, те са съборени, за да започне грандиозния строеж, финансиран централно с три милиона лева.

Проектът е възложен на архитект Неделчо Паскалев. Първо се появява сградата на Партийния дом, открита през 1968 г., а две години по-късно е завършена и зала „Г. Кирков“. Комплексът се откроява като „един от най-добрите архитектурни образци през 60-те и 70-те години на XX-ти век у нас“, а арх. Паскалев е предложен за носител на авторитетната тогава Димитровска награда.

В работата на бригадата, за която отговаря героят на социалистическия труд Димитър Милев, се включват ученици, граждани и селяни от околността. След двугодишен ентусиазиран труд, зала „Г. Кирков“ е открита тържествено на 22 април 1970 година. По всички тогавашни канони – с много официални гости, лентата е прерязана от Георги Йорданов, а Величко Петров  произнася благодарствено слово. Датата не е избрана случайно. На този ден се навършват 100 години от рождението на Ленин. През същия ден е открит и паметник на съветския вожд в Градската градина с автори Секул Крумов и отново арх. Паскалев.  

Замислена като място за събрания, конференции, но и концерти, залата е проектирана с изключителна акустика, а огромното фоайе, застлано с мрамор от Брацигово, е предвидено за експониране на изложби. Салонът, облицован в дърво и изолиращи релефни елементи на тавана, отразява звука равномерно до последния ред. Зрителските места, амфитеатрално разположени с няколко странични ложи, са около 600. Сцената е голяма и на централно място е поставен гербът на Сливен с конника-тръбач, дело на художника Апостол Русчев. Оборудвана добре технически, със специална кабина и киноапарат, тя предлага всеки четвъртък прожекции на широкоекранни филми за работещите в Партийния дом. Източната стена на салона е украсена с красиво метално слънце, изработено в столицата.

Първата организирана проява в зала “Г. Кирков” е юбилеен партиен пленум в чест на годишнината на Ленин. С възгласи „БКП-КПСС‘ и „Вечна дружба“ са посрещнати ръководители на града и окръга, гости от побратимените градове Тернопол (Украйна) и Гера (ГДР). Седмица по-късно е представен първомайски тържествен концерт с участието на Симфоничния оркестър, оперни певци, артисти, хорове и танцови състави от града. Културните тържества „Сливенски огньове“, създадени няколко години по-рано, намират тук своя истински дом. От 1970 г. тук се връчва наградата за литература и изкуство „Добри Чинтулов”, поставяйки начало на една традиция през годините. 

На 21 май 1970 г. звучи първият концерт в залата. Тази чест имат децата от пионерски хор „Дружна песен“ с диригент Методий Григоров. И се зареждат концертни изяви на любими български състави и изпълнители, сред които Минчо Минчев, Георги Бадев, Николай Евров. Тук сливенци се срещат с писатели, музиканти, художници, празнуват се юбилейните годишнини на Дамян Дамянов и Елисавета Багряна. И така до 1989/1990 година, когато идва „промяната“. Сградата на Партийния дом се превръща в Съдебна палата, а залата, първо безстопанствена, после частна собственост, е „вандалски разграбена“. В следващите 15 години съдбата й е повече от злощастна. Използвана като бинго-зала, автосалон, таверна, нощен клуб, накрая става „свърталище на бездомници и наркомани“.

„Залата е с почти разрушена акустична и цялостна облицовка на стените.

Голяма част от столовете са демонтирани и нахвърляни.“

(Сливен днес и утре“, 2005, бр. 46) 

Остават запазени конструкцията, фасадата на сградата, и по някаква случайност „безумно скъпите за времето си“ декоративни мозайки и витражи.

Все пак идват добри дни и за зала „Сливен“, както е преименувана след 1989 година. Местната власт си спомня за нея, свързвайки я с нови надежди и намерения. Още през 2005 г. в града е получен концертен орган,  подарък от църква в Цюрих.  Заслуга имат общинските съветници Георги Иванов и Петър Полихронов, както и българинът Камен Кенов, живеещ в Швейцария. Приютен в гараж, скъпият дар изчаква момента да заеме своето естествено място в обновената концертна зала. Но трябва да минат 10 години, за да се случи чудото, извършено от строителни фирми „Монолит“ и „Билдинг“ по проект на арх. Бойко Кадинов.

Парите са осигурени от Общината по  инвестиционни програми, разгръща се и широка дарителска кампания. И ето, „символът на разрухата“ блесва с нова светлина, при това близо до автентичния си вид. Сцената е издигната с метър над нивото на залата, а зад завесите е изградена конструкция, върху която е монтиран акордираният орган. Възстановени са стъклената стена, паното-мозайка, зрителските места, още по-удобни, и най-важното – добрата акустика в салона. Новите технически помещения и съоръжения дават възможност за прожекция на всякакъв формат филми, за преводи и специални ефекти.

На 21 декември 2016 година обновената зала “Сливен” отново събира публика с Коледен концерт на Симфоничния оркестър. Музикалният орган прозвучава за първи път година по-късно – в навечерието на Димитровден, по време на тържествения концерт за връчване наградите на Община Сливен. Дни след това, с органов концерт, изпълнен от Мария Славова и сливенските симфоници с диригент Димитър Караминков, е открит 85-ият творчески сезон на оркестъра.

За всеки град с културни традиции, място като зала „Сливен“ е истинско богатство. Към миналата й слава, идваща от архитектурните и акустични нейни достойнства, са прибавени нови модерни щрихи. Запазвайки най-доброто от нея, с надграждане и осъвременяване, тя си остава специално кътче за сливенци, свободно пространство на духа и творческата енергия.

Августина Савова, 2023