Древните часовници

Свикнали сме често да мислим за миналото като за относително безгрижна епоха, свободна от нашата мания да следим непрекъснато часовника и да не губим време. Но часовниците с различна степен на точност съществуват най-малко 4000 г. Най-ранните опити да се контролира времето са правени от египтяните, които съставяли звездни часови карти. От тях нощното време можело да се изчислява според звездите, които се появявали в някаква последователност. За деня египтяните по-късно разработили часовници, отмерващи времето според сянката, хвърлена от специално поставена греда, която постепенно пресичала поредица отметки между изгрева и залеза на слънцето. В гробницата на фараон Сети I, управлявал около 1300 г.пр.Хр., е намерен набор от наставления за изготвяне на такъв часовник. Подобни прости часовници били предшествениците на слънчевия часовник. Римляните усъвършенствали слънчевия часовник, който познаваме и днес, и даже правели портативни такива от този тип, с помощта на които следели времето, докато пътували.

Воден часовник

Около 1500 г.пр.Хр. египетският съдебен чиновник Аменемхет, както гласи надписът на гроба му, изобретил водния часовник или т.нар. клепсидра. Спадането на водното ниво в даден съд при изтичане на водата отбелязвало изминаване на някакъв период от време. Такива часовници били особено полезни за жреците, които трябвало да знаят времето през нощта, за да бъдат извършени необходимите ритуали в нужния час. Най-старият оцелял воден часовник е направен при царуването на Аменхотеп III – той е намерен на парчета в храма на Амон Ра в Карнак през 1905 г.

Водните часовници били стандартните прибори за измерване на времето в целия античен свят. В Китай били въведени през 6 в.пр.Хр. Срещали се често и по улиците на градове като Атина, където са открити останки от „градски часовник“. Работата на този часовник се контролирала от поплавък, който падал надолу при изтичането на водата през миниатюрен отвор в дъното на съда. Поплавъкът вероятно бил свързан с вал, който задвижвал часовниковата стрелка. Изтритите стъпала до близкия кладенец показват, че резервоарът трябвало да се пълни всеки ден.

Гръцкият античен свят разполагал и с по-съвършени водни часовници като този, изработен от изобретателя Ктезибий в Александрия. Изтичащата от него вода, прецизно контролирана чрез спирателни кранове, задвижвала всякакви видове автомати, от пеещи камбани и движещи се кукли до пеещи птици – може би първият часовник с кукувичка! В Атина се издигала „Кулата на ветровете“, построена от астронома Андроник в началото на 1 в.пр.Хр. Тя имала слънчев часовник в горната част и сложен воден часовник във вътрешното помещение, който показвал времето на циферблат. Вътрящ се диск показвал движението на звездите и годишния път на Слънцето през различните съзвездия.

Ролята на тези водни часовници изрично се подчертава от древни автори, които споменават употребата им в няколко различни контекста. В свой труд Платон описва адвокатите като „подгонени от клепсидра… никога непочиващи“. Часовникът започнал да оказва влияние дори върху литературата. „Дължината на една трагедия“, оплаква се Аристотел, „не бива да зависи от клепсидра…, а от това, което е уместно за фабулата ѝ“. Очевидно следенето на часовниците станало главно занимание на народа. По-важна роля играел водният часовник в гръцките и римските съдилища, където го използвали за контрол върху речите; всеки участник имал право на определено време и не трябвало да го превишава. Ако процедурата била прекъсвана по някаква причина, например, за проучване на документи, спирали и часовника. Тръбата за оттичане била запушвана с восък, докато речите не започвали отново. При спортни състезания водните часовници измервали времето на различни надбягвания.

Великолепни водни часовници били изработвани по-късно в ислямския свят. Особено красив и сложен модел бил донесен от Багдад на Карл Велики, първият император на Свещената Римска империя, от пратеници на халиф Харун ал-Рашид. Чифт масивни водни часовници, състоящи се от два съда, които постепенно се пълнели, докато Луната изгрявала, и се изпразвали, докато залязвала, били построени в Толедо от арабски инженери през 11 в. Те били толкова умело направени, че работили един век, без да се нуждаят от поправка или сверяване.

/Из книгата „Древните изобретения. Илюстрована енциклопедия в два тома“, т.1, от Питър Джеймс и Ник Торп/