Древните изобретения: любопитно за чадъра

Днес повечето от нас притежават чадър, но в много древни общества той бил изключителна привилегия, знак на благородно потекло. Първият древен чадър е изобразен на паметник в чест на победа на Саргон, цар на Акад /в днешен Ирак/, от около 2400 г. пр. Хр. Вижда се как Саргон крачи пред войските, като непосредствено зад него върви слуга с разтворен слънчобран. От Ирак идеята се разпространила на запад и скоро стигнала до Египет. Съвсем логично, слънцезащитните чадъри станали популярни по цялото Средиземноморие и са изобразени на микенска /гръцка праисторическа/ керамика хиляда години по-късно.

Намеци за специалния статут на чадъра ясно личат в египетския разказ за пратеника Венамун и неговата неуспешна мисия в Ливан. Той е написан около 1070 г. пр. Хр. и в него става дума и за чадър. Закар Ваал, принц на Библос, имал слуга, който стоял зад него, държейки чадър над главата му, докато Венамун разговарял с владетеля. Слугата на принца дразнел Венамун по особен начин: когато сянката на чадъра падала върху египтянина, той казвал, че това е сянката на фараона. По онова време египетското царско семейство вероятно е използвало подобен слънчобран, инсталиран на фараоновите колесници.

Слънцезащитните чадъри се използвали в почти всички горещи страни и асирийските царе от първото хилядолетие преди новата ера, както и индийското божество Буда, често са изобразявани на различни скулптури заедно със слуги, държащи чадъри. За разлика от тях римският умбракулум /от думата umbra, означаваща сянка/, направен от парче лек плат, опънат върху дървена рамка, бил много по-демократична придобивка и честа гледка по улиците на Рим. Поетът Овидий бил убеден, че жените не бива да излизат навън без „златен чадър за предпазване от горещото слънце“.

Във функционално отношение умбракулумът бил само слънчобран, безполезен в случай на дъжд. За предшественика на модерния чадър, предпазващ собственика си както от слънце, така и от дъжд, сме отново задължени на китайците. Той се появил в Китай по време на династията Чу /ок.1000 – 221 г.пр.Хр./. Тези ранни образци на тъй нужната вещ били направени от коприна и могли да служат за защита на благородниците, седящи в своите колесници, от внезапно рукнал дъжд. Но истинският чадър бил дело на Вейския период /386 – 535/. Той бил направен от тежка намаслена черничева хартия и можел да предпазва от всякакви капризи на времето. Императорът имал чадър в червено и жълто, докато простите смъртни трябвало да се задоволяват със сини. През 14 в. бил изработен копринен плат с достатъчна здравина за направата на чадъри. Но императорски закон от 1368 г. ограничил използването на тези луксозни изделия само за монархическата фамилия.

Идеята за чадъра преминала от Китай в Индия, където папският пратеник Йоан от Мариноли видял предмета през 1340 г. Той пратил съответно писмо с вест до папата: „Тъй като всички индийци обикновено ходят голи, имат навик да носят едно нещо като малка палатка на тръстикова пръчка, която те разгъват, когато им е нужно да се предпазват от слънце или дъжд. Донесох една във Флоренция.“

Но чадърът на Йоан така и „не хванал окото“. Това станало едва когато търговци през 18 в. пренесли скромния китайски хартиен чадър в Европа, и чадърената промишленост най-сетне се възродила след векове на забрава и фалстартове. 

Из книгата „Древните изобретения. Илюстрована енциклопедия в два тома“, т.1, на Питър Джеймс и Ник Торп.

Снимка: http://pixabay.com