„Дон Кихот“ – „най-великата и последна дума на човешката мисъл“ (Достоевски)

Шест века след българския ЗЛАТЕН век и Испания има своя ЗЛАТЕН век. През 1492 г. кралството си възвръща от маврите южната част, открити са и завоювани много нови земи. След икономическия възход настъпва истински разцвет в литературата и изкуството. През XVI – XVII в. се раждат изключителни произведения. Веласкес, Ел Греко, Мурильо, Сурбаран създават внушителните си картини. Лопе де Вега (бащата на испанския национален театър), заедно с Тирсо де Молина и Калдерон де ла Барка оставят хиляди прекрасни сонети и драми. Тази Златна епоха има своя шедьовър и той, без съмнение, е романът „Дон Кихот“ на Мигел де Сервантес Сааведра – една от най-превежданите, четени и продавани книги в света. За 400 години има над 3000 издания на почти всички езици.

Романът е публикуван за първи път през 1605 г. под името „Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча“ с рекордния за онова време тираж – 1700 бройки. Интересът е толкова голям, че още след първата седмица се появяват пиратски копия. В следващите месеци са направени пет допечатки, а само за няколко години – нови шест издания. Превръща се в, може би, първия литературен бестселър.. Десет години по-късно излиза продължението му, очаквано с огромно нетърпение от читателите. Още докато авторът работи върху него, е издадена фалшива версия на втората част, подписана от Алонсо Фернандес де Авелянеда. Кой стои зад името е неизвестно и до днес. Но пък се знае, че този човек е причинил много огорчения на Сервантес и го е подтикнал да завърши по-бързо започнатото.

Замислен като пародия на глупавите, но модни рицарски романи, „Дон Кихот“ блестящо изпълнява задачата си. С неговата поява идва краят на интереса към толкова популярния жанр в Испания. Това, което не са могли да направят „нито кралските укази, нито литературната критика“, с лекота постига великият испанец. Постига го чрез своята трагикомична двойка Дон Кихот и Санчо Панса. Живи, ярки, запомнящи се образи, събиращи в едно лудост и мъдрост, смешно и възвишено, реалност и измислица – „небето и земята на испанския национален характер“ (Мигел Де Унамуно).

Преоткриван от не едно и две поколения читатели, романът на Сервантес вдъхновява талантливи творци, оставили различни интерпретации върху първия модерен роман в европейската литература. Чрез тях безсмъртният шедьовър продължава да обикаля света – от илюстрациите на Домие и Доре, през музиката на Рихард Щраус, оперите на Паизиело, Телеман, Масне, балетните спектакли на Мункус и Петипа, на Баланчин, та до филмите на Пабст и Козинцев. Дон Кихот е жив!