Добри Чинтулов – Една от най-емблематичните фигури за Сливен и Българското Възраждане

На 27 март 1886 година  умира един от най-популярните поети на възрожденска България – Добри Чинтулов.

Добри Чинтулов се включва в литературата на 40-години на 19 век с изградена творческа индивидуалност, с мисията на реформатор на поетическото мислене. При него са налице предпоставките за многостранна изява – талант, получено системно образование в Русия, формиране в активна и духовно издигната среда.  Новаторският си характер Чинтуловата поезия защитава чрез своята съдържателност и идейна насоченост. На фона на дотогавашната просвещенска поезия стихът му рязко контрастира с революционно-патриотичните си мотиви, с дълбоката изповедност на внушенията си. По времеизява поезията му изпреварва утвърждаването на тези идеи в реалния живот, т.е. призивът за революция прозвучава чрез Чинтуловия стих, преди той да залегне в „прокламациите” и „уставите”.

Поетът води скромно съществуване като учител в среда и политически условия, които не му позволяват пълноценна реализация. Архивът му е разпилян и унищожен, има сведения, че сам изгаря ръкописите си. До нас, по негов ръкопис не достига нито едно от стихотворенията или беседите, които изнасял в читалището или на ученически тържества. Неговият пръв изследовател Михаил Греков прави опити да издири нещо от него чрез архивите на Чинтулови ученици. Изследванията продължават много по-късно   Дочо Леков, който през 1987 г. издава „Ръкописните учебници на Д. Чинтулов”

„Някои писатели живеят с творчеството и житейската си биография, които се допълват и доизясняват взаимно. Други остават само с биографиите си. Трети крият десетилетия името си на творци. И ако литературното им дело оставя диря, изследователите написват и биографиите им. Към тази категория спада и Чинтулов. Неговите революционни стихотворения се пеят години наред, участват в хайдушки походи и въстания, остават записани в ръкописни сбирки. Някои се интересуват от автора и узнават кой е той; други го знаят, но го пазят в тайна. Името на Чинтулов става известно след Освобождението на България. Тогава българите узнават и биографията му. А тя се оказва скромна, какъвто е и първият ни революционен поет.” /Дочо Леков/

Чинтулов е един най-ерудираните и популярни педагози през Възраждането. Двадесет и пет години той преподава в Сливен и Ямбол по различни предмети, използва различни учебници, някои от които съставя сам, без да са публикувани. Ръкописните учебници са богат извор за осветляване на характера и спецификата на училищното дело и на учебната книжнина през Възраждането. Тези учебници в преписи на ръка или литографически се разпространявали в Сливен, Ямбол, Разградско, Габровско. Сливенското училище се превръща в неофициална „даскалоливня” и то чрез възпитаниците на поета осъвременява и обогатява програмите и преподаването в различни училища в България.

След смъртта на поета се оказва, че библиотеката му е разпиляна. От нея са запазени малко книги и периодични издания, на някои от които спомоществовател е Чинтулов, като например „Писменик” от Сава Доброплодни, 1853 г. Като дарение от Иван Чинтулов и Елена Чинтулова те постъпват във фонда на Библиотека „Зора” – най-подходящото място, свързано с обществената дейност на Чинтулов – един от основателите на читалището и библиотеката.

В Библиотека „Зора“ могат да бъдат разгледани книги, дарени от семейство Чинтулови, материали от периодичния печат за него и различни издания на  стиховете му, юбилеен сборник „Добри Чинтулов”, юбилейни вестници за различни годишнини на поета и изследвания върху творчеството му. Дигиталното копие на юбилеен вестник  „Чинтулов лист“ от 22 март 1942 г. можете да видите -> тук

Интерес представлява съобщение в сп. „Листопад” за един свободен превод на френски на стихотворението „Къде си вярна ти любов народна”, публикуван във френско списание през 1865 г., като заглавието на стихотворението е преведено  „Български национален марш”.