Добри Чинтулов в спомените на съвременниците си – 200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПОЕТА
- 21.10.2022
- 0
За „магическото въздействие“ на неговите песни,
широко разпространяващи се по цялата поробена
българска земя, будещи ентусиазъм у мало и голямо,
говорят спомените на негови съвременници.
Из „Жизнеописание“ на МИТРОПОЛИТ НАТАНАИЛ :
„… Народните песни на Добри Чинтулов от Сливен
и досега служат за образец на свободолюбивия
български дух и възбуждат българските синове против
неговия поробител. Тези песни породиха Караджата,
Хаджи Димитър, Левски, Ботев и други, подобни ним …“
. . .
М. П. ИКОНОМОВ (ученик и по-късно колега на Чинтулов) :
„…Малък бях, а по-сетне и колега на Чинтулов, но
помня добре, че като притъмняваше и се затваряха
маазите, дюкяните, ханищата, водениците,
долапите, къщите – вред, където имаше живи
словесни същества в Сливен, повтаряха мощните
звукове на „Къде си вярна, ти любов народна“ или
„Стани, стани, юнак балкански“. Това беше
приблизително 1855-1856 година, аз тогава бях
малък, но помня добре, че Чинтуловите песни
произвеждаха фурор между гражданите.
Това време беше фортуна, която на своите крила
понесе всичко …, а буйните характери почнаха да
точат ножовете си и да изтриват ръждясалите си пушки и чакмаклии пищови …“
. . .
ЙОРДАН МИХАЙЛОВ (ученик на поета) :
„… Когато Чинтулов влизаше в класната стая, всички ученици го посрещаха със
страхопочитание и слушахме с голямо внимание преподавания предмет.
Той говореше ясно, звучно и увлекателно, внушаваше доверие и престиж.
Обноските му към учениците бяха бащински. Контраст на неговия характер
представляваха някои от другите учители… Преписвайки и пеейки Чинтуловите
въстанически песни, ний всички млади ученици считахме учителя си за най-
безстрашен юнак, който под носа на страшните турци имаше голяма дързост да ни
проповядва бунт против отоманското царство. Всички сливенци – големи и малки –
гледаха на Чинтулов като на свой идол, предтеча на освобождението, като на водител
на родината, който не се бои, че за разпространяваните песни той може да бъде
пратен на бесилката всяка минута. Само ония, които са преживели въстаническите
ужаси, могат да си представят колко тревожни години е трябвало да прекара
Чинтулов, когато той не от Румъния, Сърбия или Русия, но тук от Сливен, всред най-
свирепата турска епоха е разпространявал огнени песни проти вековния тиранин.
Такъв поеъ-революционер не може да не бъде герой, решителен, доблестен.“
. . .
Из „Спомени“ на ДАНАИЛ ЮРУКОВ:
„… Между съучениците ми беше и Васил Петлешков.
Аз другарувах с него. Една привечер, като минавахме
през училищния двор, ние чухме, че в училището някой
пее.Ослушахме се. Учителят Еньо Маринов пееше
въодушевено песента „Стани, стани, юнак балкански“.
Той повтаряше думите ясно и натъртено, повтаряше
всички куплети и ние разбирахме думите на песента
добре …Ние останахме просто гръмнати от това
откровение. За пръв път душите ни трепнаха от любов за
родината, за пръв път пред младите ни умове мина
ясно мисълта, че сме длъжни с оръжие в ръка да
извоюваме свободата й. Възторг и скръб едновременно
изпълниха душите ни и останахме така, почти слисани, додето трая хубавата
мелодична песен … Година по-късно в Брацигово дойде от Браила
Георги Петрович Джамбазов. Той беше брациговец, но живееше във Влашко.
Една вечер той дойде на гости у дома, имаше и много други гости.
По едно време, според тогавашния обичай, всеки гост поред изпяваше
по една песен. Помолиха и Петровича. Той се изправи важно,
погледа събраните и започна буйно „Вятър ечи, Балкан стене“.
Всички заслушаха благоговейно. В шумната стая настъпи мъртва тишина.
Аз се заковах като че на мястото си и се обърнах цял в слух.
Песента бе нова и пята от човек, дошъл от далечно и свободно Влашко,
правеше на всички необикновено впечатление, сякаш се пееше български химн.
Когато певецът свърши, гръмки одобрителни викове изразиха възторга на всинца ни.
Дали защото отраснах с тези песни или защото събуждат сега рой спомени в
душата ми, и днес ми е мило да си ги спомням. Те изразяваха много вярно духа на
времето, говореха ясно и просто на душите ни и ни подтикваха към действие“.
. . .
И да завършим с живописната картина от „Под игото“ на ИВАН ВАЗОВ:
„… Раздаде се на сцената революционната песен:
„Пламни, пламни ти в нас, любов гореща,
противу турци да стоим насреща!“
Това падна като гръм небесен в залата. От най-напред
един я запя, после част от трупата я подхвана, после
всичката, а след нея и самата публика взе да приглаша.
Внезапен патриотически възторг облада всекиго.
Мъжественият мотив на тая песен като невидима вълна
порасте, изпълни залата, заля двора и се пръсна
в нощта … Песента цепеше въздуха, разпаляше и опияняваше сърцата.
Тия силни звукове ударяха на една нова струна на публиката. Всички,
които знаеха песента, запяха я – и мъже, и девойки, тя сбра всичките души в едно,
сля сцената със залата и се издигна към небето като молитва …““