Добри Немиров и Сливен

На 3 февруари 1882 г. в семейството на обущаря Харалампи Зарафов от Русе и на сливналийката Варвара се ражда бъдещият писател Добри Немиров.

Неговите литературни интереси датират от ранните му години. Псевдонима си Немиров избира на 20-годишна възраст, поради буйността си и непримиримостта си към остарелите предразсъдъци.

През май 1925 г. читалище „Зора“ поканва Добри Немиров да изнесе две сказки в Сливен. След сказките Немиров остава дълго време в града. За това време пише: „Почувствах нещо особено, което трепна в душата ми. Особено чувство на носталгия, като че ли вдъхнато от паметта на родителите ми, заседна в моето съзнание… така се роди идеята за романа „Братя“. Неслучайно там Немиров с особено чувство на гордост подчертава: „Сливен, градът на моите деди“, защото голяма личност в неговия генеалогичен корен е Кондо войвода, сподвижник на Инджето, а впоследствие участник в сръбското освободително движение. За него Раковски пише в „Горски пътник“: „Кондо, първи витяз, сам влязъл и отворил крепостната врата на Белград на 30 ноември 1806 г., през която нахлуват предвожданите от Карагеорги възстанници“.

Общителен и забавен, с елегантно тънка фигура, приятно лице, с малки мустачки, винаги изискано облечен, с папионка, леко наклонена шапка и тънък бастун, гражданите виждаха Немиров през този период ежедневно в „Зора“ или „Търговски“, седнал на маса с Г. Гюлмезов, Ст. Гидиков, Ат. Николов и други възрастни сливенци да ги разпитва за събития и личности от миналото на града, за да ги включи по-късно в замисления роман „Братя“.

За сюжетна основа на „Братя“ са използвани събития от средата на 19 век, станали в Сливен. Прототипи на героите са Добри Чинтулов, д-р Селимински и други. За романа много ласкаво се изказват в пресата Людмил Стоянов, Асен Златаров, Михаил Арнаудов, Симеон Радев и нашият съгражданин Стефан Гидиков, който пише: „В „Братя“ общата физиономия на Сливен с обитателите му, околностите, нравите, жаргона и т.н. всичко е оживено с една рядка мощ на синтетично въображение“. Романът е преведен на френски от Л. Шишманова и в парижкото издание на „Панорама на съвременната литература“ получава висока оценка.

Майстор на художествения разказ, Немиров десетилетия е сред водещите фигури в българската белетристика. В аналите на литературната ни история са отбелязани следните му по-важни произведения: романите „Братя“, „Първи бразди“, „През огъня“, „Дело №9“, „Ангелогласният“; повестите „Кошмар“, „Роб“, „Бедният Лука“, „Човекът без нищо“; драмите „Без път“, „Тъмни души“, „Царят на мъдростта“, „Възелът“, „Черна душа“, комедията „Ева и дяволът“, разкази за деца и др.

През април 1933 г. в Сливен тържествено е чествуван Добри Немиров по случай 50-годишнината му и 30 години литературна и обществена дейност и е провъзгласен за почетен гражданин и почетен член на читалище „Зора“.

Видимият, физическият Добри Немиров завърши житейския си път на 30 септември 1945 г., остана другият – духовният, който продължава да страда, да се радва, да се вълнува, да бленува и винаги да се възражда чрез своите героини и герои, населяващи литературните му страници. Изтеклите години от смъртта с нищо не намаляват значимостта на неговото писателско дело – напротив, те утвърждават мястото му в българската литература.

Из книгата „Имена, които да помним. Портрети на 70 видни сливенци“ на Борис Д. Симитчиев

Снимка: колекция на Държавна агенция „Архиви“