Името на Димитър Саръиванов се свързва както с текстилната индустрия в Сливен, така и с управлението на града в средата на деветдесетте години на 19 век. Той е текстилен инженер, собственик на фабрика, но и Председател на временна комисия (31 май – 13 юли 1894 г.).

Роден е в сливенския квартал „Клуцохор” на 1 юни 1853 г. По професия е търговец, караабаджия. Придобива инженерно образование по текстил в Лидс, Англия.

Живота си свързва с Анастасия Стойнова, внучка на Добри Желязков – Фабрикаджията, и от брака им се раждат пет деца. Става член на Народната партия, а през 1880 г. – и  акционер в сливенското дружество „Напредък”, експлоатиращо Държавната фабрика. Три години по-късно,  в съдружие със зет си Недю Хаджииванов, построява фабрика за машинно предачество на р. Сотирска, в която работят 60-80 човека. Фабриката процъфтява бързо, участва в различни местни и международни изложения и печели награди. От Пловдивското изложение през 1892 г. получава златен медал.

Първородният син на Димитър Саръиванов – Асен, поема по пътя на баща си, построявайки през 1909 г. в индустриалния квартал до гарата нова фабрика, заедно със сина на Недю Хаджииванов – Димитър. Тя носи името „Недев – Саръиванов”.  Старата фабрика превръщат в пералня на вълната.

Когато в Сливен се чества 50-годишнината на българската журналистика, начело на временната комисия стои Димитър Саръиванов. Ученици, учители и граждани отдават заслужена почит на Константин Фотинов – родоначалник на българския периодически печат. Организиран е митинг, както и всеобщо увеселение в градската градина. И пак тогава, на 10 юли 1894 г., в града се учредява първото туристическо дружество.  През  същата година, по идея на учителството и общинската управа,  в Сливен се създават и вечерните училища, разделени на три курса: за неграмотни, за полуграмотни и за завършили начално образование.

Димитър Саръиванов умира твърде млад, едва 42-годишен, но името му има свое  достойно място сред съзидателите на града ни.