Дж.Р.Р.Толкин: Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови

Писателят, определян като баща на фентъзи жанра – Джон Роналд Руел Толкин,  е роден на 3 януари 1892 г. Подарява на света незабравими книги като „Хобит или дотам и обратно“, „Властелинът на пръстените“, „Силмарилион“, и др., които пренасят читателя в Толкиновата Вселена на Добро и Зло, хобити, елфи, орки, назгули, дракони, тролове, гигантски паяци, великани, върколаци, енти, магьосници, Пръстени, джуджета…

В света на Толкин всяко нещо следва своя естествен ход. Всеки герой има мисия. Хилядите страници крият хиляди послания, които всъщност правят тази велика сага неповторима и с право определяна като самостоятелна митология. Митологията на Толкин! Въпреки стотиците публикации през годините,  неговият необятен свят все още остава неразгадан напълно. И едва ли някога ще бъде изследван изцяло. След всяко ново прочитане на книгите между редовете се появяват нови символи, нови послания, нови насоки за търсене на Толкиновата истина.

А всяко послание от книгите има своя мисия – да посочи правилния път, да накара читателя да погледне в душата си, да подреди мислите си… Ето едно от тях: „Не можеш ли да го захвърлиш при нужда, съкровището се превръща в окови“. Това са думи на Арагорн към хобита Пипин, когато му връща елфическата брошка. Предисторията: когато Братството напуска Лотлориен, Горските елфи подаряват на всеки елфическо наметало с елфическа брошка. Наметалото пази от горещина и студ, а брошката кара наметалото да се слива с околната среда. Тя представлява лист от свещеното в Лотлориен дърво Малорн. Брошката показва, че притежателят ѝ е приятел на елфите от Лотлориен. Тя е и символ на връзката им с природата, говори сама за красотата и уменията на елфите, но най-важната ѝ способност е да осигурява защита при пътуване. Затова е и много ценна. Когато орките отвличат хобитите, Пипин знае, че Арагорн и останалите ги търсят. Полуръстът вижда, че малките им стъпки в калта изчезват под огромните стъпала на орките, и разбира, че така приятелите им няма да успеят да ги намерят. Затова пуска на земята безценната елфическа брошка. Остава беззащитен, но дава ориентир на Братството и реално жертва себе си за общата кауза. Получава ценен урок.

Тук можем да направим аналогия и с Единствения пръстен. Как е въздействал, например, върху Ам-Гъл – онова ужасяващо създание, обсебено до полуда от Пръстена, наричан от него „безценното ми“. Ам-Гъл е бил хобит на име Смеагол, който обаче губи хобитския си облик под влиянието на Пръстена. Всъщност всеки, който се докосне до Пръстена, губи себе си. Всеки. Дори за малко. Жаждата за власт над всичко променя дори героите, изтъкани от светлина и доброта. Но не всеки усеща как Пръстенът влияе и променя. Усещат го само онези, които успяват да не се поддадат на злокобната му сила. И които осъзнават, че този Пръстен не е съкровище, а гибел, и затова трябва да бъде унищожен.

За Толкиновата сага 

Писателят започва да създава света на Средната земя през 1917 г. (Още по фронтовете на Първата световна война пише част от поемите, включени след време в епичния цикъл „Силмарилион“). Толкин се интересува от карти и, пишейки митовете и легендите за Средната земя, рисува карти на градовете, реките и планините, включени в историите.

„Ранните легенди от Първата епоха са включени в „Силмарилион“, споделя изследователят Брайън Сибли. – Описвайки начина, по който е сътворил Средната земя, Толкин казва, че няма чувството да е измислял нещо, а напротив – „сякаш записвах вече съществуващото“.

И това действително е така. В книгите се откриват препратки към древногерманския епос, исландските митове, скандинавската и еврейската митологии, финландския фолклор, британските легенди за крал Артур, руническите песни от финския и келтския фолклор и др. Например, „Толкин не измисля Мраколес, а създава своя версия на Мюрквидр, т.е. черната гора, която първо се появява в Едите на исландския автор Снори Стурлусон“, четем в книгата „Пътешественик в Средната земя“ на Джон Хау. Пак там намираме обяснение за думата, с която писателят нарича старите дървета-пазители от Ветроклин – Толкин заимства термина ент от англосаксонската дума за великан. Свещената планина Менелтарма пък, която се издига в центъра на Нуменор, се доближава най-много до скандинавското Световно дърво с ширещи се корени Игдрасил. А падането на великото островно кралство Нуменор в края на Втората епоха силно напомня историята за Платоновата Атлантида, разказва още Джон Хау. За жителите на кралство Рохан – рохиримите, Толкин казва: „Те са горди и своенравни, ала са и верни, щедри в мисли, и в дела; храбри, но не жестоки, мъдри, ала неуки, защото не пишат книги, а пеят безброй песни, както са правили чедата човешки преди Мрачните години“. Според Джон Хау, Толкин гледа на тях като на алтернативна версия на англосаксонците.

„Около 1933 г. когато Толкин е преподавател, той проверява студентски курсови работи и попада на съвсем празен лист. Взима го и написва върху него: „В една дупка в земята живееше хобит…“ Така поставя началото на приключенията на Билбо Бегинс и „Хобит или дотам и обратно“, пише Брайън Сибли. – Разказва историята на децата си и едва, след като я издава като книга, осъзнава, че светът, в който попада Билбо, всъщност е Средната земя през един етап, дошъл доста по-късно от описаното в „Силмарилион“. „Хобит“ излиза през 1937 г. и съдържа изрисувани от Толкин карти на малка част от Средната земя. Когато малко по-късно започва да работи върху продължението, той разширява географията на Средната земя и с помощта на сина си Кристофър създава още много карти, в които названията се променят, а реките и пътищата се отклоняват“.

Какво мисли самият Толкин? „Ако се каните да напишете сложна история, трябва да разработите карта. Не го ли сторите предварително, никога няма да успеете след това“.

Писателят работи върху „Властелинът на пръстените“ цели 12 години. Първата и втората части – „Задругата на пръстена“ и „Двете кули“, излизат през 1954 г., а третата част – „Завръщането на краля“, се появява през 1955 г. Книгата съдържа карта на Средната земя, създадена от Кристофър Толкин, която е изрисувана в черно и бяло, а географските названия са с червени надписи.

Днес книгите имат десетки издания. Красиви, луксозни, с прекрасни илюстрации. Истински съкровища за всяка домашна библиотека. А най-голямото съкровище е скритият между страниците магичен свят на Толкин, който ни прави по-мечтаещи, по-мислещи и откриващи Смисъла на живота.