Джон Милтън: „Този, който управлява страстите, желанията и страховете си, е повече от крал.“

Джон Милтън е английски поет, публицист и интелектуалец, считан за най-значимия английски автор след Уилям Шекспир. Роден е в Лондон на 9 декември 1608 година. Баща му е известен нотариус, но и композитор.  Милтън получава образованието си в Кеймбриджкия университет, но има свидетелства,че е недоволен от Кеймбридж, вероятно защото обучението тогава  набляга на схоластиката , която той намира  задушаваща за въображението. Освен това, в кореспонденция с бивш учител в училището „Сейнт Пол“, Александър Гил, Милтън се оплаква от липса на приятелство със съучениците си. Наричат го „Лейди от Христовия колеж“, може би заради светлия му тен, деликатните му черти и кестенява коса. 

През 1629 година Милтън придобива степен бакалавър по изкуствата, а през 1632 година – степен магистър по изкуствата.  След като завършва университета, Милтън прекарва шест години в четене в бащиното си имение в Хортън. Без доходоносна работа, Милтън е издържан от баща си през този период.  Отказва се от първоначалното си желание да стане свещеник и решава да посвети живота си на Бог, но като поет.

От началото на английските граждански войни през 1642 година и до възстановяването на Чарлс II като крал през 1660 година, той подкрепя във всичките си произведения политическа философия, която се противопоставя на тиранията и държавно налаганата религия. В трудовете си по теология  оценява свободата на съвестта , първостепенното значение на Светото писание като ръководство по въпросите на вярата и религиозната толерантност. 

Милтън започва да пише поезия още в колежа. На 29-годишна възраст завършва първата си по-значима творба, поемата „Лисид”- една от най-изящните поетични творби в англоезичната литература. Пет години по-късно, през 1642-а, в Англия избухва Гражданската война, в която се водят битки между войските на Чарлс I  и Оливър Кромуел. Милтън изоставя поезията и се обръща към политиката, като съчинява статии в подкрепа на Кромуел. В същия период разбира, че бавно ослепява.

През 1641-42 г. Милтън създава пет трактата за реформирането на църковното управление. Един от тези трактати, „За Реформацията” , разглежда историческите промени в църквата на Англия от нейното създаване при крал Хенри VIII и критикува продължаващите прилики между нея и Римокатолическата църква , особено йерархията в църковното управление. В този и други трактати Милтън  обръща внимание на приликите между църковните и политическите йерархии в Англия, предполагайки, че монархическото гражданско управление влияе върху подобна структура на църквата. Също така осъжда неоправдано сложните аргументи на теолозите,  възхвалявайки простотата и яснотата на Светото писание.

Милтън пише и трактати за образованието и свободното изразяване. Публикува „За образованието” (1644). В съответствие с идеала на ренесансовия джентълмен , авторът очертава учебна програма, наблягаща на гръцкия и латинския  не само като език, а като средство за директно усвояване на мъдростта на класическата античност в литературата, философията и политиката . Учебната програма, която отразява собственото образование на Милтън , има за цел да подготви един джентълмен да изпълнява „всички служби, както частни, така и публични, на мира и войната“. Насочен към благородниците, а не към обикновените хора, планът на Милтън не включва обществено образование. 

Най-известният му трактат е „Areopagitica” (1644), който се противопоставя на правителственото одобряване на публикации или въвеждане на процедури на цензура . Милтън твърди, че правителствата, които настояват за изразяване на единни вярвания, са тиранични. В своя трактат  изследва исторически примери за цензура, които, твърди той, неизменно произлизат от репресивни управления. Целта на „Areopagitica” , според него, е да насърчава знанието, да предава опита и да се стреми към истината без никакви пречки. 

Милтън се занимава и с история. „История на Великобритания” (1670 г.) създава дълго, тъй като тя отразява задълбоченото четене, което той  започва като много млад мъж. Вероятно, тъй като първоначално е обмислял епос, съсредоточен върху британската история и героичното участие на легендарния крал Артур , Милтън изследва ранните разкази за Великобритания, вариращи от трудове от англосаксонската епоха през произведения до 16-ти и 17-ти век , заедно с много други. През цялото време  критично оценява своите източници за тяхната достоверност. Тъй като собствените му изследвания и писане са прекъснати от службата му в правителството на Кромуел, „История на Великобритания” остава непълна дори при публикуването, ето защо трудът му завършва с Норманското завоевание .

През 1660 година монархията е възстановена и Милтън, пожален заради слепотата си, се оттегля от обществения живот и се отдава на поезията. Вече напълно ослепял, диктува своя шедьовър  „Изгубеният рай” на съпругата и дъщерите си. Творбата е отпечатана, когато авторът е на 55 години, и веднага получава признание като изключително поетично постижение. В бял стих поемата разказва библейската история за изгонването на Сатаната от Рая и за изкушението, в което той въвежда Адам и Ева. Темата за религиозния конфликт  и войната напомня и личната съдба на автора.

Милтън, вдъхновен от Томас Елууд, ( който четейки „Изгубеният рай” се обръща към него: „Ти каза много тук за изгубения рай, но какво имаш да кажеш за намерения рай?“) пише „Възвърнатият рай”. Всъщност „Възвърнатият рай“ се разгръща като поредица от дебати, в които Исус анализира и опровергава аргументите на Сатаната. С яснота и убедителност Исус опровергава всичките му аргументи.

Поезията и прозата на Милтън отразяват дълбоките лични убеждения, страстта към свободата и самоопределението, както и неотложните въпроси и политическите турбуленции на неговото време. Пишейки на английски, латински, гръцки и италиански, той постига международна известност приживе.

Точната дата и място на смъртта на Милтън остават неизвестни; той вероятно умира в Лондон на 8 ноември 1674 година от усложнения от подагра (предполагаема бъбречна недостатъчност). Погребан е в църквата „St. Giles Cripplegate” в Лондон.

Чак през 1737 година за него е издигнат мемориал в Ъгъла на поетите в Уестминстърското абатство, на стената на източната пътека, от Уилям Бенсън. Състои се от  паметник от бял и сив мрамор, изработен от скулптора Джон Майкъл Рисбрак, с бюст на поета и релеф на лира, палмови клони и змия с ябълка в устата. Под бюста е името MILTON. Бюстът е направен от Рисбрак няколко години по-рано и е имал двама собственици (Томас Серджънт и сър Джоузеф Ейлс), преди Бенсън да го придобие и да го постави в новия мемориал.