На 4 октомври 1880 година ( нов стил), в Сливен е роден генерал Стефан Сотиров.
Завършва Военно на Негово Величество училище, XXI випуск и на 1 януари 1900 г. е произведен в чин подпоручик – артилерист. Военната си кариера започва в 4-ти артилерийски полк в София , след това служи във Видински тежък артилерийски полк и 6-ти артилерийски полк в Сливен.
Стефан Сотиров е участник в Балканската война 1912-1913 г. като командир на 7-ма батарея от 4-ти артилерийски полк. Участва в боевете при Селиолу, Гечкенли, Люле Бургас и Чаталджанската укрепна позиция. За участието си в Междусъюзническата война получава първия си орден „За храброст“. Участва в Първата световна война ( 1915 – 1918 г.) като през лятото на 1916 г. взема участие в битката на връх Каймакчалан.
Паметникът на 6-ти артилерийски полк в Сливен e изграден по инициатива на подп. Стефан Сотиров. Така се ражда идеята за увековечаване на паметта на загиналите воини на един от най-героичните полкове на Трета армия.
След 1925 г. започва нов период от неговия живот. Няколко години е директор на фабрика за обработка на дървен материал при село Кочериново, Софийско. Избран е за кмет на Сливен през 1933 г. През неговия мандат (1933 – 1934 г.) започва изграждането на нов хотел и почивните станции на Сливенски минерални бани и на Карандила. Назначен е за областен управител на Стара Загора през 1935 г.
По време на Втората световна война Стефан Сотиров показва лоялност и сътрудничи на Отечествения фронт. Назначен е за комендант на народната милиция в Сливен и заема този пост за 20 трудни дни. От октомври 1944 г. е мобилизиран в армията, произведен в чин генерал-майор. След няколко години Сотиров попада в категория репресирани. През 1950-1951 г. излежава едногодишна присъда в Сливенския затвор, пенсията му е отнета за 5 години, но по-късно е оправдан и реабилитиран. Къщата на семейство Сотирови се е намирала на улица „Генерал Столипин“, където днес е сградата на Национална агенция по приходите.
Умира на 17 юли 1973 година.