Майката и бащата на Стефан Сотиров
Стефан Сотиров със сестра си Райна и брат си Минчо Сотиров

На 4 октомври 1880 година ( нов стил) в Сливен е роден генерал Стефан Сотиров. Син е на абаджията Сотир Господинов и Димитрина Кюрчипеткова – дъщеря на сливенски чорбаджия и една от първите учителки в града. По-големият му брат, полковник Минчо Сотиров, е един от основателите на дъновизма, близък сътрудник и приятел на Петър Дънов. Заедно с това е участник в Преображенското въстание и командир на полк по време на Първата световна война. След разгрома при Добро поле спасява знамето на полка, пренасяйки го в България, увито около тялото си. На него е посветен химна „Бдинци, лъвове, титани“.
Стефан Сотиров завършва Сливенската мъжка гимназия, а след това и Военното на Н. Ц. В. училище. На 1 януари 1900 г. е произведен в чин подпоручик – артилерист. Военната си кариера започва в 4-ти артилерийски полк в София , след това служи във Видински тежък артилерийски полк и 6-ти артилерийски полк в Сливен. През Балканската война, като командир на батарея в 4-ти артилерийски полк, участва в боевете срещу сърбите при Дренова глава и Пирот, награден с орден за храброст – IV степен. Сражава се и по време на Първата световна война като батареен командир от 3-та пехотна Балканска девизия – при Страцин, Куманово, Враня. И отново е награден с орден за храброст. Особен героизъм проявява в тежките боеве на Каймак-Чалан, когато сериозно ранен, остава ба първа бойна линия. За храбростта си е произведен в чин майор. Съгласно изискванията на  Ньойския договор за намаление числеността на армията, е уволнен от военна служба с чин полковник прз 1924 г. След 1925 г. започва нов период от неговия живот. Няколко години работи като директор на фабрика за обработка на дървен материал при с. Кочериново, а след това е избран за кмет на Сливен (1931-1934). За кратък период през 1935-1936 г. е областен управител на Стара Загора. На 9 септември 1944 г. е поканен да участва в Отечествения фронт и е назначен за комендант на Сливен. През Втората световна война е мобилизиран и произведен в чин генерал-майор за участието си в нейната втора фаза. Пет години по-късно е обвинен за конспиративна дейност срещу народната власт. Арестуван, съден по един от горянските процеси и лишен от пенсия за няколко години, този заслужил български воин е изпратен в затвора за една година. Умира на 17 юли 1973 година.

Остава в историята на града като инициатор за създаване паметника на един от най-героичните полкове от Трета българска армия – 6-ти артилерийски полк.

 През кметския си мандат извършва важна работа по благоустрояване на града:

  • Поставя се началото на  прокарване първия градски далекопровод – от Популярна банка до фабрика „Андонов-Михайлов“ в Асеновското дефиле.
  • Започва строежа на сградата на Митрополията по проект на арх. Захари Илиев.
  • Освещава новопостроената фабрика „Белфа“ (Българска фабрика за електрически лампи).
  • Влизат в експлоатация новият хотел и почивните станции на Сливенски минерални бани и Карандила.
  • Укрепени са мостът и стените на река Асеновска.
  • Започва покриването на града с каменен паваж.
  • Построена е сграда за градския обоз и довършено ограждането на гробищата.
  • Във връзка с 50-годишния юбилей на Сливенската мъжка гимназия провъзгласява за почетни граждани Васил Атанасов и Владислав Шак за големите им заслуги към учебното дело на града.
  • Съдейства на читалище „Зора“ за преместване на читалищния музей в централното помещение на общинския дом.