„Да, безумие е! Любовта или е безумна, или не е любов.“ – Милан Кундера

На 1 април 1929 година е роден Милан Кундера – един от най-значимите писатели от последните десетилетия на ХХ в.

Романът му „Непосилната лекота на битието“, действието в който се развива в Чехословакия по време на руското нападение от 1968 г. е филмиран и творчеството му привлича интереса на по-широка аудитория.

Кундера е роден в Бърно, Чехия. Завършва средно образование в родния си град, а след това заминава за Прага. Учи една година в Карловия университет, след което се прехвърля  във Филмовия факултет към Академията за художествени и драматични изкуства. След завършването си  става  преподавател по кинознание.

Първата си стихосбирка публикува през 1953 г. ,като следващите четири години се появяват още две томчета. След тях  издава сборници с разкази и изключително успешната  пиеса „Собствениците на ключове“.

Първият роман на Кундера „Шегата“ е публикуван през 1967 година. Това е сатира срещу абсурдността на комунистическата система, в която една невинна шега може да провали човешки живот. Според някои критици това е най-силната му творба. Заради нея и още няколко от ранните му произведения властта се изправя срещу него. 

А самият Кундера по повод на „Шегата“ с ирония казва: „Все си мислех, че съм написал любовен роман, а хората го възприеха като политически”. 

След руското нападение и събитията в Чехословакия от 1968 г. творбите му са забранени и е уволнен от Академията. През 1975 г. получава  разрешително  да напусне Чехословакия и той се установява  във Франция, където намира работа като преподавател по литература. Четири години по-късно чешкото правителство го лишава от гражданство  и той става френски гражданин. Оттогава книгите му се радват на всеобщо признание и популярност, но в родината му стават достъпни едва след краха на комунизма в Източна Европа. 

У нас са преведени и издадени с успех всичките му романи: „Непосилната лекота на битието“ (1984), „Шегата“, „Смешни любови“ (1963-1969), „Животът е другаде“ (1970), „Валс на раздяла“ (1971), „Книга за смеха и забравата“ (1978), „Безсмъртие“(1989), „Бавността“ (1995), „Самоличност“ (1998). „Незнанието“ (2000) , „Изкуството на романа” (1986), „Завети и предателства“ (1993) и „Завесата” (2001).  

„Ако световната история е история на различни интонации при произнасянето на няколко метафори (по Борхес), то творчеството на Кундера е история на вариациите и различните перспективи към едни и същи явления, теми и тласъци на човешкото поведение. Инвентаризация на възможностите – възможната закачка, възможната реакция на закачката, възможната промяна – била тя фиктивна или трансформираща. Писането му се отличава с невероятна плавност и лекота в прехода от историята, която разказва, към есето като интермедия, която е решил да вклини. Героите му често изглеждат взаимозаменяеми – защото са въплъщение на идеи. Кундера не крие, че амбицията му винаги е била да  обедини крайната сериозност на темата с крайната лекота на формата. Той не се чувства пророк, а изследовател на съществуването.”(Юлия Хаджиева)

Милан Кундера е носител на много литературни отличия от различни страни – Jerusalem Prize (1985), Австрийска държавна награда за европейска литература (1987), Награда на Международния литературен фестивал във Виленица (1992), Хердерова награда (2000), Чешка държавна награда за литература (2007).