Дафни дю Морие – “Щастието не е нещо, което притежаваш и което трябва да отстояваш, то е качество на ума, състояние на духа.”

Aнглийската писателка Дафни дю Морие заема специално място в литературата на XX век. Авторка на романи, разкази, пиеси и биографии, тя е определяна като майстор на романтичните истории. И въпреки, че те рядко са с щастлив край, лейди Браунинг, каквато е нейната титлата, е любимка на читателите от своето поколение. В началото критиците не приемат сериозно нейните страстни и мрачни романи, граничещи с паранормалното, но те се превръщат в бестселъри и разнасят славата й по света.  Странната и мистериозна атмосфера, обгръщаща повечето от творбите й, е много привлекателна за киното.  Появяват се успешни филмови адаптации по „Ребека“, „Ямайка“, „Птиците“, „Заливът на французина“, „Братовчедката Рейчъл“  и др. Известността й  става все по-голяма, а тя все повече се усамотява в мястото, където се развива действието в  романите й – Корнуол.

Родена е на 13 май 1907 г. в Лондон в богато бохемско семейство,  дъщеря на именития актьор сър Джералд дю Морие и актрисата Муриел Бомонт. Нейният дядо, Джордж дю Морие, е автор и карикатурист на списание „Пънч“. Детството й преминава свободно, без родителски ограничения, в свят на въображение и фантазии, създаден от близостта с двете й сестри Анджела (също писателка) и  Джеан (художничка).  Гувернанти се грижат за тяхното образование в домашна обстановка и децата често са в обкръжението на най-големите театрални звезди, колеги и приятели на родителите им. Дафни започва да пише рано, въпреки, че семейството не насърчава литературните й опити. За нея младежките години преминават в приключения с приятели и писане на истории.

„Луксът никога не ме е привличал. Винаги съм харесвала малките неща – книгите, да бъда сама или с някого, който ме разбира.”

 Престижна издателска къща приема и издава през 1931 г. първата й творба – разказа „Любящият дух “ (The Loving Spirit).  Освен слава, това й носи и вниманието на красив войник, майор (по-късно генерал-лейтенант) Фредерик Браунинг, с когото сключват брак през 1932 г. Имат дълъг, доста хладен на моменти брак, и три деца (Теса, Флавиа и Кристиан).  Според биографите, авторката е доста отчуждена към децата си, особено към момичетата, отдадена предимно на своята работа. Описват я като затворен и резервиран човек, рядко показващ се в обществото и почти не даващ интервюта. За близките хора, обаче, тя е топъл човек с голямо чувство за хумор, често организираща събирания в къщата си в Корнуол, където се мести след смъртта на съпруга си през 1965 г. 

ПРОИЗВЕДЕНИЯ:

Най-известният и емблематичен за нея роман е „Ребека – господарката на Мандърлей“ (1938), вдъхновен от неблагополучния й период като военна съпруга в  Египет. Той става много популярен още с издаването си. Адаптиран е няколко пъти до 1965 г. с над 3 милиона продадени копия.  Книгата е „различна, драматична, изненадваща в моментите, когато си мислиш, че знаеш какво предстои да се случи, съчетаваща в себе си мистерия, готически трилър, тайни, престъпления, напрежение, написана с богат и красив език. Дафни дю Морие успява да изгради незабравими герои, а ярките описания и неповторима атмосфера допринасят за това романът да предизвика истинска сензация.“ В САЩ печели Националната награда за литература за любим роман през 1938 г., а в Англия творбата заема 14-то място в класацията на BBC  Голямото четене за най-обичана книга през 2003 г. Екранизирана е от ненадминатия майстор на съспенса Алфред Хичкок през 1940 г. и за този филм той получава и единствения си „Оскар“.

Сборникът с разкази „Птиците“ също се радва на огромен читателски интерес. В него Морие „дава свобода на по-тъмната част от своето въображение“. Впечатляващите „психо-фантастични, прецизно предадени истории на ужаса, еднакво шокират и изненадват нейната публика“. Нейната биографка Маргарет Форстър казва : „Тя покриваше и задоволяваше както всички съмнителни критерии на популярната художествена проза, така и стриктните изисквания на „истинската литература“.  По сборника са направени едни от най-големите филми на ХХ век – отново дело на режисьора Алфред Хичкок. Той режисира филма с едноименното заглавие през 1963 г. В екранизацията участват Род Тейлър и Типи Хедрен. През 2016 г. филмът е определен за „културно, исторически и естетически значим“ от Library of Congress (Националната библиотека на Съединените щати) и е включен в регистъра за опазване на филми. През 1991 г. филмът печели и наградата Horror Hall of fame.

Други значими творби: „Тъй завърши нашата нощ“ (1946);„Mary Anne“ (1954) – художествен преразказ на историята на нейната прапрабаба Мари Ан Кларк (1776-1852), метреса на Фредерик Аугустус, известен като „великият стар херцог на Йорк“ от известна детска английска песничка; „The Scapegoat“ (1957);  „Къщата на брега“ (1968) и последната й книга „Rule Britania“ (1972), изразяваща негодуванието на англичаните по повод засилващото се американско влияние. 

Дафни дю Морие е авторка на три пиеси – адаптация по романа „Ребека“ (играна в Queen’s Theatre в Лондон на 5 март 1970 година); хитът „The Years Between“, вдъхновен от автобиографични моменти, игран 680 пъти и „September Tide“, донесла най-големият й драматургичен успех.

Смъртта на съпруга й (1965) заедно с нарастващото безпокойство, че губи все повече богатото си въображение и фантазия, водят до  творчески и личен упадък писателката. През 1981 г. тя преживява силен нервен срив. Умира в дома си в Корнуол през 1989 г. на 81-годишна възраст. По нейно желание тялото й е кремирано, а пепелта – разпръсната по скалите над града.

“Ако само имаше откритие, което да бутилира паметта, като аромат. Да не избледнява, да не остарява. И тогава, ако някой иска, бутилката може да бъде отпушена и моментите ще могат да се преживеят отново и отново.”

Августина Савова, 2020