ГРОЗДОБЕРЪТ

Гроздоберът в ония времена (1900-1920) беше немислимо да се извърши без помощта на селяните българи и турци от Балкана.

Дни преди гроздобера, празни коля биволски и волски слизаха от близки и далечни села.

Те се знаят със собственици на лозя от минали години. Най-много турци тузлуци слизаха чак от Тузлуалан. Тия тузлуци натоварваха на колата си един хасър, един козек, тежък бъкел с вода, един биволски рог с катран, една улия с хляб черен, печен на огнище, една малка улия с шекер, една гавана, букова, 3-4 дървени лъжици. Качваха и едно или две деца (уручета) и тръгваха за Сливен – да се радват, да лапат грозде до насита и да наглеждат биволите.

Пътят през Балкана е труден и дълъг, а и биволите не признават никакви скорости.

За почивка, за обядване и за вечеряне, обикновено тузлуците спираха близо до някоя рекичка или кайнак, разпрягаха биволите и ги пускаха да пасат. Бащата снема голямата букова гавана, налива наполовина студена балканска вода. От кожената улия с шекера, сипва малко и бърка с дървена лъжица.

Това е дива попара – най-любимата храна за обяд и за вечеря. Черният хляб, изваден от голямата улия, се разпределя честно. Сърба бащата и вика”Вай, аллах, аллах!” Децата го гледат и сърбат спокойно…

На изток от Сливен лозята ги обираха преди още да бие общинският барабан, контрабандно!…

Истинският гроздобер ставаше в западния край на града (Яката) дето, лозята се катереха чак по баир Коанлъка. Там гроздето зрееше късно, до падане на лапавица и сняг. Долу в полите, слънцето печеше лозите от сутрин до вечер и затова там по-отрано започваше тестирът.

Берачките към полунощ се настаняваха в шарапаната и биволите тръгваха. Пътят за тия лозя заобикаляше Хамам баир, а и лозя е имало чак до Бинкос. Нощите са още топли, лунни. Край пътя се стрелкат лисици.

Стопанинът-лозар, качен на магарето, ще пресече пряко през Клуцохорските баири и ще пристигне на лозето преди берачките и шарапаната. От дисагите вади традиционната говежда пастърма и десетина хляба.

Кладе огън от сухи лозови пръчки, останали от Трифон Зарезан.

Пастърмата е нарязана на дълги филии като гребен. Когато пристигнат берачките и жарта е готова. Нарязаната пастърма се пече вече на огъня. Закуска и обяд – това е! Тя е за целия ден, като се държи сметка, че гроздето, което ще се изяде, ще им прави ситост до завръщането в къщата на стопанина, където ги чака овнешко с прясно зеле и домати.

Сутрин рано по гроздобер стотиците огньове представляваха една романтична картина, която до сега никой художник не се е опитал да нарисува.

Щом се развидели всички са по местата си и гроздоберът започва. Берат и лапат – от най-сладкото. Солената пастърма е причината. Берат и пълнят хутиите. Тузлука ги носи към шарапаната. Негов дълг е това. Малки състави музика свирят и им се плаща с грозде вместо пари.  Лозето голямо, а и не е едно, или две… Утре пак и пак ще се бере.

Из книгата на Русчо Симеонов „Течаха бистри вади и се виеха орли“