Градини и градинарство

Англичаните са все още най-грижовните и опитни градинари в света. Техните градинарски умения са резултат от дълъг опит. Още през Средните векове на основата на различни традиции са формирани основните техники, инструментариум и направления на модерното западно градинарство. Може би известна роля е изиграло и ислямското влияние, посредством Испания, но основата на западноевропейското градинарство било поставено по време на Римската империя.

Римляните били експерти градинари. Те разпространили много и разнообразни видове растения в Западна Европа. В Британия те пренесли лозата, цвеклото, марулите, репичките и зелето, питомния кестен, черницата, смокинята, прасковата, розата, лилията и теменужката. Наистина градинарството преживяло упадък с рухването на Римската империя през 5 в., както и всички други отрасли, но растенията оцелели. Някои специализирани градинарски технологии също били запазени. Заслуга за това имали преди всичко монасите и монахините, които приложили някои римски градинарски правила на английска земя и създали свои собствени методи.

Един изключително информативен документ от ранните манастири е подробна карта, съставена от френски духовник малко преди 840 г.сл.Хр., нещо като идеален план на манастирско имение. То е разделено на три сектора – градина за плодни дървета, зеленчукова градина с лехи от лук, чесън, праз, арпаджик, марули, целина, магданоз и други хранителни растения, и медицинска градина с 16 лехи за различни лекарствени треви. Манастирите, които били болниците на средновековния свят, по обясними причини специализирали в отглеждането на медицински билки; монасите били и опитни лозари. Гражданите от епохата на Късното Средновековие отглеждали много от познатите ни цветя като невен, лайка, шибой, делфиниум, напръстник, кокичета и лалета.

Следва: Римска градинарска техника

/по материали от книгата „Древните изобретения“, т.2 на Питър Джеймс и Ник Торп/