Големият френски поет Жак Превер през погледа на големия български поет Валери Петров

Роден през 1900 година в Ньойи сюр Сен, недалеч от Париж, той още млад се прехвърля в столицата, където се втурва в журналистиката. Квартирата му в Монпарнас бързо се превръща в средище на млади, пламтящи от дарба и бунтовен дух литератори, търсещи нови пътища в изкуството. Това е времето на сюрреализма, който дири източниците на поезията в подсъзнателното, но иска и да променя революционно света, и който наистина ще стигне в бурното си и скандално развитие до ред безплодни фокуси, но и ще даде път на видни имена в поезията: Луи Арагон, Пол Елюар, Андре Брьотон, Пиер Реверди, Макс Жакоб, Блез Сандрар и др. Младите от компанията на Превер гравитират около това движение. Сам той, 25-годишен, влиза официално в групата на сюрреалистите, но три години по-късно бива „тържествено изключен от нея“. Явно не подсъзнателното, а нещо друго го е увличало. Понесен от мощния социален кипеж, който предшества образуването на Народния фронт във Франция, той пише безброй стихове, естрадни скечове, киносценарии и през 1932 година основава театралната „Група Октомври“…

Но театърът не успява да задържи за дълго младия поет – той бързо прехвърля своя бликащ талант към по-новото изкуство на киното, на което ще остане страстно верен до края на живота си. Тук той работи като неуморен сценарист, търсач на идеи за филми, автор на песни за тях,в сътрудничество с редица френски кинорежисьори и преди всичко с Марсел Карне. Тандемът Превер-Карне („Кеят на мъглите“ – 1938, „Денят се ражда“ – 1939 и др.), поставя началото на френския „поетически реализъм“, бележещ нов разцвет след дълга идейно-художествена криза за френското кино. Войната и катастрофата на Франция в нея прекъсват развитието на френското кино, но въпреки Гьобеловата цензура, Превер и Карне успяват да дадат своя принос в Съпротивата. Сред огромни трудности те създават два филма: чудесната приказка „Нощните гости“ – за победата на доброто над злото, и шедьовъра „Децата на рая“ – с тема из великата история на френския театър; творби, които подхранват през черното време на хитлеристката окупация волята за борба в душата на победения и унизен народ.

След освобождението поетичната линия на Превер в киното трябва – не без горчивина – да отстъпи пред вълнта на неореализма, но сега пък стиховете му, събрани в неговия сборник „Дума“ (1949), последван от „Представление“ (1951), „За дъжда и хубавото време“ (1955), „Случки“ (1963), му спечелват горещата любов на читателската публика и достигат популярност и тиражи, каквито никой друг френски поет не е имал. И нещо повече: световна известност.

Така, обичан от читателите на поезия не само в своята родина, но и по целия свят, през 1977 смъртта ще го завари – въпреки промяната във вкусовете – духом млад и неспокоен, какъвто е бил винаги.

Сега е ясно, че без неговото участие френското кино от 30-те години не би могло да създаде онази поредица от филми, които направиха от атмосферата на парижките предградия част от дъха на света, от нашето светоусещане…

Че по-късно, през годините на последната война, би било немислимо развитието на френската песен без неговите прости и тъжни текстове за „Мъртвите листа“ или за „Малолетните влюбени“, които – слети с музиката на Жозеф Косма и изпълнени от Монтан, Мулуджи и Греко – оставиха траен отпечатък върху възпитанието на чувствата у цели поколения в Европа…

И че най-сетне – но на първо място по значение – съвременната световна поезия би била по-бедна, ако от неговите „Думи“ в нея не бе прозвучал обикновеният и единствен, чисто „преверовски», дълбоко демократичен, нежен и кощунствен, задушевен и яростен човешки глас… Поет, автор на текстове за песни и киносценарист, жак Превер си е все един и същ, ясно различим във всички свои творби и не само в тях, но и в творбите на мнозина, изпитали неговото влияние..

.

Такъв е този поет, обичащ парижката улица и обичан от нея, далеч изпреварил с любовта си към колажите от стари детски картинки ирониите на днешното „ретро», примигващ весело насреща ни с цигарата в ъгъла на устата, естествен, добродушен, сърдечен.“

(Из предговора на Валери Петров „Поет гневен и нежен“

към книгата на Жак Превер „Дъжд и слънце над Сена“, 1989 г.)