„Главата ми да отсекат, пак ще викам: ‘Да живее България!’“ – Николай Хайтов

Николай Хайтов е роден на 15 септември 1919 година в село Яврово, Пловдивско.

През 1938 година завършва гимназия в Асеновград. Хайтов е народовед. Той е изключително продуктивен, автор на над 40 книги. Превеждан е на десетки езици. Първия си очерк писателят отпечатва през 1954 година в сп. “Септември”. В началото на 60-те години Хайтов става член на Съюза на българските писатели. През 1965 година излиза и първият му шедьовър – “Шумки от габър”. Две години по-късно излизат знаменитите му “Диви разкази”. Прочутата му творба е сред най-четените книги в България. През 1970 година Хайтов написва две произведения за деца – това са историите от “Приключения в гората” и повестта “Ламята”, в средата на десетилетието създава и “Разкази с опашки”, отново насочени към детската аудитория. Тогава пише и публицистичната си творба “Бодливата роза”. През 1974 година под перото на писателя се ражда историческият очерк “Капитан Петко войвода”. Филмите “Капитан Петко войвода”, “Мъжки времена“, „Козият рог”, направени по негови сценарии, днес безспорно са сред най-известните български филми. През 80-те години писателят се посвещава на мистерията около гроба на Левски. Своите дългогодишни проучвания той описва в книгата си “Гробът на Левски”. От 1993 г. до 1999 г. Николай Хайтов е председател на Съюза на българските писатели. През 1997 година Българската академия на науките го избира за академик, а през 2000 годин той става носител на най-високото българско отличие – орден “Стара планина” I степен.

Николай Хайтов умира в София на 30 юни 2002 година.

По материали от: „Биографии на български писатели”