„ГЕРГАНА” НА МАЕСТРО ГЕОРГИ АТАНАСОВ – ПЪРВАТА ПОСТАНОВКА В РЕПЕРТОАРА НА СЛИВЕНСКАТА ОПЕРА

Едно знаково приятелство  стои  в основата на създаване на Сливенската опера – това между знаменития музикант, педагог и диригент

 Мишо Тодоров и оперния режисьор, музиколог и публицист, един от братята на акад.

Михаил Арнаудов – Илия Арнаудов, радетел за общобългарска оперна култура. 

След бомбардировките над столицата  от 1944 г., Арнаудов е евакуиран в Сливен и се включва активно в неговия културен живот.  Тук още  преди десетилетие е сформиран симфоничният  оркестър към читалище „Зора” (1933 ). Това е сериозна предпоставка да се създаде и опера в града.  

„Илия Арнаудов беше като един факел, край който ние като пеперуди се въртяхме, огреяни от светлината му – блестяща и ослепителна.”

(М. Тодоров)

С решение на читалищното настоятелство от 23.06.1944 г. операта в Сливен става факт.

Първият избор за постановка  е операта „Гергана” от маестро Георги Атанасов – класическа българска творба на композитор, с когото двамата музиканти вече са работили и познават лично. Арнаудов е и режисьор-постановчик, и хормайстор. Сценограф е Александър Миленков, а хореограф – Атанас Петров. Ролята на Гергана изпълнява солистката Сийка Иванова, а в образа на Никола се превъплъщава Димитър Сотиров.

Към творческия екип е привлечен и Георги Костичков – човек с безспорен принос в развитието на театралното изкуство в Сливен. 

Освен помощник-режисьор в оперния театър, той

„беше постановчик, режисьор, гримьор и всичко друго, от което се нуждаеше сцената”.

Средства  за начинанието се набират от по-заможните хора в града: фабриканти, търговци, занаятчии, чрез специално сформирана за целта комисия. Започва да се заплаща и труда на оркестрантите.

Премиерните представления на „Гергана” в Сливен се състоят на 11 и 12 октомври 1944 г. Новият оперен театър е наречен „Сливенска народна опера при Българско народно читалище „Зора”.  Чудесната театрална зала на читалището, строена в края на XIX век,  е на разположение на музиканти и актьори.

И Сливенската опера поема по своя нелек път, за да радва десетилетия своята публика, да я вдъхновява  и извисява духовно.

Мария Маринова, 2023 г.