На 14 април 1895 година в град Сливен е роден Георги Костичков.

Голямата му любов е театърът, като на сцената той стъпва още почти дете в пиесата „Гражданска смърт“ от Джиакомети. В пиесата Костичков партнира с утвърдените актьори Матю Македонски и Невена Шейтанова.
Избухналата Балканска война нарушава нормалния ритъм на театралния живот в Сливен. От 23 септември 1912 година до 10 януари 1913 година Георги Костичков служи във временната етапна болница, като след завръщането си в Сливен участва активно в трупата, която прераства в Драматичен театър.
След пожара в Народния театър в София, в Сливен идва Борис Пожаров с част от колегите си професионалисти. В поставените от него пиеси се включват и сливенските любители Георги Костичков, Атанас Георгиев, Атанас Николов. До 1928 година културният живот в Сливен се крепи от един полупрофесионален театър, в състава на който неизменно е Георги Костичков.
По решение на Съюза на артистите в България през тази година в Сливен е създаден „Областен театър“ с директор Стефан Киров. От следващата година обаче седалището му е преместено в Бургас и театърът в Сливен осиротява. На сцената на работническия театър към клуб „Христо Ботев” Георги Костичков последователно участва в развитието на театъра в града, докато стигне до раждането на „любимото” дете – Приказния театър, чийто наследник днес е Детски театър при читалище „Зора”. Само за няколко години театърът вече получава признание и е субсидиран от читалище „Зора”. Към Приказния театър се сформира детски оркестър и балетна трупа. Пиесата „Робинзон Крузо” се посещава от децата на десетина околни села, благодарение на подкрепата на училищните инспектори Гевгалов и Тончев.
На премиерата на специално написаната за театъра пиеса „Без майчини ласки” от сливенския юрист Петър Киров-Люблин, присъства Стефан Киров, който дава ласкави отзиви за пиесата, постановката и играта на артистите. И „Ламболамбушка” от Иван Балканов се играе за първи път на сливенска сцена. Именно с реквизита на приказния театър се открива първият сезон на Сливенския общински театър, който от следващата година става държавен. В него неуморният Костичков играе до 1959 година, като подготвя над 30 роли – министър Золан в „Любовта побеждава“, дядо Стоян в „Хан Татар“, Бръчков в „Хъшове“ и много други. През 1954 година заедно с Динко Карагьозов и Петко Сираков поставят началото на Кооперативен куклен театър, който поради финансови затруднения преустановява скоро дейността си.
На следващата година Г. Костичков е режисьор в кукления театър към куртурния дом „Съби Димитров“, а по-късно и в новосъздадения куклен театър към дома на Народната армия.
До края на живота си – 10 декември 1971 година  – Георги Костичков си остава непоправим мечтател, който с цената на много огорчения и преодолени трудности раздава красота и обич на малки и големи.