На 20 април 1848 година в град Сливен  е роден Георги Икономов.
Израства в патриотично семейство и учи в родния си град при прочутия възрожденец, поет и музикант Добри Чинтулов. Брат му Иван Икономов е сред младежите, които са подготвяли посрещането четата на Хаджи Димитър. През 1868 година след среща с Васил Левски в своя дом, младият Георги завинаги се свързва с революционното дело. 

След конфликт на баща му със сливенския чорбаджия Стефан Саръиванов, семейството се изселва в Русе, където се сдружават с прогресивните младежи около читалището и семейството на Баба Тонка Обретенова. Пак по това време в Русе се установява Стоян Пенев, словослагател в печататницата на Каравелов.
През 1875 година назрява революционна обстановка и БРЦК решава в България да се вдигне въстание. Един от решителните привърженици на въстанието е Икономов, който Гюргевският комитет избира за войвода и апостол във втори Сливенски революционен окръг.
На събранието в Оборище Икономов е един от главните вдъхновители и изпълнители на революционни песни.
Във втори революционен окръг — Сливенски, възникнали противоречия относно тактиката на въстаническите действия. Иларион Драгостинов отстоявал идеята за организиране на масово въстание. На противоположни позиции бил неговият помощник Стоил войвода, който предлагал да се изградят няколко въстанически лагери в Балкана и оттам да се осъществяват четнически действия. Тези спорове довели до негативни последици за цялостна подготовка на въстанието в Сливенско.
Новината за преждевременното обявяване на Априлското въстание в Копривщица на 20 април 1876 година заварва Георги Икономов в Панагюрище. Заедно с Панайот Волов и Орчо войвода участват в първите сблъсъци с турците.
За съжаление, след неуспеха на въстанието и разпада на четите, частта на Икономов, Панайот Волов и Стоян Ангелов стига до Бяла, а край Беленския мост на майстор Кольо Фичето, намират смъртта си в бурните води на река Янтра.