Всеотдаен и неуморен ръководител, Георги Данчев превръща каузата Сливен в смисъл и съдържание на живота си. Той е председател на Окръжния съвет в града през периода 1965-1980 г. И ако българската държава има своя „Златен век”, то Сливенски окръг има своите „златни години” – времето, в което Георги Данчев „държи кормилото” на града и окръга в свои ръце. Той се превръща във вдъхновител и „мотор” на широк кръг от специалисти, ръководители и работници, дали своя труд в името на родния край. Работи неуморно и посветено, оперативно и методично. Отдаден на работата си, обикаля от сутрин до мрак региона, познава в детайли труда на хората, техните несгоди и проблеми, успехи и постижения. По обекти и строежи, по предприятия и по полето, всички го познават – от местните първенци до обикновените хора.

И всички го уважават и ценят – заради безспорните му качества на управленец, заради честността и пословичната му скромност, заради абсолютната му безкористност. Чужд на жаждата за постове, облаги и власт, той, всъщност, притежава богатство, постижимо за малцина – щедро сърце и непоклатими достойнство и авторитет.  Остава предан до последен дъх на Сливен и Сливенския край. Негова е идеята за написване на сливенската трилогия „Тътени“, „Бурята“ и „И стана ден“ от Цончо Родев. С името му е свързано и благоустройството на целия окръг: ларгото, тролейбусният транспорт, театърът, язовир „Асеновец“, телевизионният ретранслатор на Карандила, летището, въжената линия, Алпийският дом, кладенците край Тунджа… По същото време са асфалтирани улиците дори в най-малките сливенски селца. Строят се кметства, здравни служби, пощи и магазини. Изградена е широка мрежа от асфалтирани пътища, най-добрите в страната. Пет поредни години окръгът е комплексен национален първенец по благоустройство.

„Беше голям патриот, истински българин. Такива хора като него днес почти НЯМА…

Георги Данчев беше силен човек. Силен по дух, силен по убеждения, силен с вярата си в хората и голямото си доверие в тях, беше широкоскроен човек, гледаше и виждаше далече напред… За него нямаше граждани и селяни, нямаше българи, цигани и турци. Всички бяха сливналии, затова и всички го обичаха и уважаваха… Беше душевно щедър човек, човек с голямо лично достойнство, един голям българин, който посвети живота си на Сливен и Сливенския край. ” (Иван Чавдаров)

И днес Сливен го помни, почита и обича!