ГЕОРГИ АРНАУДОВ – ХУМАНИСТ И ВЪЗРОЖДЕНЕЦ

На 14 октомври (нов стил) 1903 г. в семейството на един от първите сливенски учители след Освобождението – Петър Арнаудов, се ражда син Георги. Майката Теофана Калудова също е учителка.

Момчето получава първоначалното си образование в Сливен, завършва и Мъжката гимназия в града. Пътят му продължава към юридическия факултет на Софийския университет. Дипломиран юрист(1928), Арнаудов практикува професията в Ямбол, Шумен, Пловдив, Айтос.

Като последовател на политическия кръг „Звено”, става околийски управител на Сливен след преврата от 19 май 1934 г. Заема този пост само пет месеца, през които успява да осъществи важни реформи: уедрява общините, въвежда ценз за кметовете и др.

Надарен с висок интелект, възрожденски дух и заразително родолюбие, Арнаудов работи неуморно за родния град. В продължение на десетилетия неговото присъствие в живота на Сливен е активно и осезаемо.

През м. юни 1941 г. е избран за кмет на града. Ето само част от свършеното по време на мандата му:

– довършва се пожарната команда, здравния дом и двете училища „Димитър Петров” и „Митрополит Серафим”

– започва се изграждане на лечебница и параклис в кв. „Д. Груев”

– строят се ветеринарна лечебница и укрепителна стена на р. Асеновска

– разработват се  300 дка земя от пустото поле, южно от града и чрез напояване се превръщат в градини

– електрическата компания „Хаджи Димитър”  се обособява в общинско стопанско предприятие „Електроснабдяване и автомобилен превоз”

– закупуват се няколко автобуса за безплатно извозване на работниците до фабриките

И във всичките свои дела Георги Арнаудов остава подвластен на високите си етика и морал. За него Борис Симитчиев пише:

„По пътя му имаше много прагове, уврази, предизвикателства, заложени от мерзостта на времето, но той ги преодоляваше стоически с вроденото си чувство за пристойност и с наложеното си житейско кредо за чиста съвест. Никой не можа да наруши духовния му климат. Той живееше в свой мир, изчистен от дребнотемието, със своя гражданска позиция. В него напираше надеждата за един български свят на свободата, на нещо ново и градивно.”

Роден общественик и журналист, Арнаудов сътрудничи на списанията „Популярна звезда”, „Млада България”, „Духовна култура”, както и на вестниците „Слово”, „Утре”, „Църковен вестник”. Интересите му засягат широк кръг от проблеми на науката, културата, изкуството, политиката, историята, религията и морала. Пише за сливенските вестници „Правда”, „Сливенски вести” и „Народен глас”. В продължение на десет години редактира в Сливен независимия вестник „Изток”, превърнал се в гражданска трибуна по въпросите на икономическото развитие, историческото минало и бъдещето на Сливен и жителите му.

Страстен изследовател-краевед, Арнаудов работи неуморно и проучва задълбочено събития и хора, нрави и обичаи, „разравяйки” методично и вещо културно-историческите пластове. Дълги години сътрудничи на Историческия музей в града, като събира със завидно търпение  и предоставя систематизирани сведения за Сливен и сливенския край. За този си огромен труд получава през 1992 г. наградата „Д-р Иван Селимински”.

Умира на 11 януари 1995 г. в София.

Мария Маринова, 2023