„В Сливен съм у дома си. Дишам с пълни гърди …“: Е. Багряна

Елисавета Любомирова Белчева (Eлисавета Багряна) е родена на 16 април 1893 г. /стар стил/ в София.  Учи в родния си град, а през 1907-1908 г.- в Търново и Сливен. По това време започва да пише поезия. През този период научава много за българския фолклор и обичаи. По-късно в някои от стиховете си тя ще използва ритмиката и лексиката на народната песен. От 1911 г. в продължение на четири години Багряна учи във Филологическия факултет на Софийския университет. През 1915 г. публикува първите си стихотворения – “Вечерна песен” и „Защо?” в сп. “Съвременна мисъл”. След завършване на университета работи като учителка и преустановява публикациите си. През 1921 г. започва да сътрудничи на “Вестник на жената”, а след това и на сп. “Златорог”, където получава псевдонима Багряна. През януари 1925 г. на страниците на списанието помества цикъла “Вечната и святата”, за който получава наградата за най-добра поезия за 1924 г. Първата си стихосбирка – “Вечната и святата”, поетесата издава през 1927 г. Багряна представя модерната жена със своите страдания и копнежи, със силата и слабостите си, с любовта си. През 1931 г. поетесата пише и първата си детска книга – “Търкулната година”, която е изпълнена с хумор и динамика. След това издава “Звездички” и “Чудната елха”.

До началото на 40-те години на XX в. Багряна е постоянен сътрудник на списанията “Детска радост” и “Светулка”. След промените в България през 1944 г. творчеството на Багряна интерпретира основно две теми – за труда и за родината и нейната красота. През 1956 г.  издава поетичния сборник “Обичам те, Родино”, а четири години по-късно – сборника “Орлякът излита”. Образът на България присъства и в стихосбирките “Пет звезди”, “От бряг до бряг”, “Контрапункти”. От началото на 50-те години на XX в. датира и членството ѝ в редколегията на сп. “Септември”. В края на 60-те години Елисавета Багряна е удостоена със златен медал на Международната асоциация на поетите. През 1984 г. излиза книгата “Антология манускрипта”, която съдържа факсимилета на най- добрите творби на Багряна, изписани на ръка от самата нея.Елисавета Багряна умира в София на 23 март 1991 г.

Библиотека „Зора“ пази в своя фонд първи издания и автограф на голямата ни поетеса, а също и нейни ръкописи (автобиография и стихотворението „Стихии“) .

По материали от: „Биографии на български писатели”.