В Сливен е първото представление на детска оперета в България – „Царски пуяк“ от Луи Бордез

На 29 януари 1882 г. (нов стил) сливенци са имали щастието да се наслаждават на първото представление на детска оперета в България. Този музикален жанр е малко познат по онова време в страната. Затова е избрана френската оперета „Царският пуяк“ (”Royal dindon”). Неин автор е Луи Бордез – много популярен композитор на детска музика през XIX в. Участват хорът и оркестърът на Мъжката гимназия. Спектакълът преминава „при голям успех, стигнал до културно събитие”.

Идеята за това прекрасно начинание, както и осъществяването й, са свързани с името на Йосиф Каломати – композитор и педагог, първият учител по музика със специално образование в Сливенската мъжка гимназия.

“Висок, строен, с хубава дълга руса коса, която се разстилаше на къдри по рамената му, той се отличаваше с една извънредно блага физиономия. На лицето му винаги светеше добродушна усмивка, която той запази и до края на живота си. На тоя прекрасен човек, с необикновено добро сърце, е било съдено да изпита всички горчивини в края на живота си. Изпаднал в крайна мизерия, той самотно изживява последните си дни в тукашната болница, като предава душа в ръцете на най-обичния си ученик Михаил Райнов.”

(Щ. Виранов, „Юб. сб. на Сливенската мъжка гимназия”, 1934)

Той е един от многото образовани чужденци, пристигнали в България непосредствено след Освобождението и посветили живота си на нашето приобщаване към културата и ценностите на Европа. Роден е на о-в Хиос от майка гъркиня и баща полуфранцузин-полуиталианец. Завършва „Робърт колеж” и френски лицей в Цариград.  Назначен е за учител в Сливен през 1881 г. и поема диригентството на гимназиалния хор с духов оркестър, сформирани още през 1879 г. Оказва се, че първата българска духова музика също „е била образувана в Сливен”. И тук трябва да се спомене името на друг чужденец – французинът Бертран (преподавател и управител на пансиона към гимназията от 1879 г. до 1886 г.). Той е много важна фигура в музикално-сценичната история на Сливен. С негови лични средства са закупени от Франция част от инструментите на първия ученически духов оркестър в България. По негова покана пръв диригент става майор Голов – руски дружинен командир, въвел многогласното пеене в хора. И пак от него идва поканата към Каломати за редовен учител и диригент на духовия оркестър.  

Щастие е, че личност като Йосиф Каломати свързва живота си със Сливен. Защото заслугите му са големи не само за града, но и за развитието на българската професионалната музика. Издава първия български учебник по пеене, съавтор е на френски буквар за употреба в българските средни училища и гимназии. В тях включва нотни упражнения, теория на музиката и 35 български песни с патриотичен и революционен характер. Той е капелмайстор на XI-ти пехотен сливенски полк, а след това създава граждански струнен оркестър, мандолинен оркестър и ръководи любителски хорове. Събира народни песни и ги обработва в типичните за епохата „китки“.Пише и авторска музика, най-вече маршове, за които днес не се знае дали са оцелели.