На 16 октомври 1854 година в Дъблин е роден Оскар Уайлд – ирландски и британски драматург, писател и поет.

Той е второто от трите деца на Сър Уилиям Уайлд и Джейн Франческа Уайлд. Завършва с отличие колежа „Тринити“ и след това заминава за Оксфорд, за да продължи изучаването на класическа литература и философия.

През 1881 година излиза първият му сборник „Стихотворения“. Година по-късно в творчеството му доминира прозаическото начало. Чете лекции в САЩ и Англия (1882-1891 г.) върху съвременното изкуство, модата и новия дизайн, пътува във Франция и работи като редактор в сп. „Женски свят“.

Във викторианска Англия от всички мъже се очаквало да се оженят и да създадат семейство. Уайлд бил принуден да скрие хомосексуалността си и през 1884 година се оженил за Констанс Лойд. Не след дълго на двойката им се родили двама синове — Сирил и Вивиън.

Романът  „Портретът на Дориан Грей“ (1890) му спечелва славата на модерен писател с оригинален талант, затвърдена и от феноменалния успех на неговите пиеси. Автор е на девет комедийни пиеси. Изключително популярен става със своите афоризми и анекдоти, както и с остроумния диалог, характерен за много от произведенията му, сред които и „Кентървилския призрак“.

Но успехът го съпровожда кратко време. През 1891 година се среща с лорд Алфред Дъглас и между тях започва екстравагантна интимна връзка. На 15 май 1895 година писателят е осъден на 2 години каторжен труд за непристойно поведение и хомосексуализъм.

След излизането си от затвора се установява в Париж, където живее под името Себастиан Мелмот с оскъдната помощ, изпращана му от неговото семейство. Последните две произведения на „разкаялия се грешник” са неговата изповед „De Profundis“ (1897) и поемата „Балада за Редингската тъмница“ (1898).

Умира от менингит на 30 ноември 1900 година, беден като просяк и забравен от всички.