Космополит, философ, културолог, теоретик на литературата и критик, „блестящ ум, свободен дух и скромен човек” – всичко това е българинът и французинът

Цветан Тодоров.

Роден e в София на 1 март 1939 г., син на Тодор Боров – един от най харизматичните български интелектуалци.  Завършва Софийския университет през 1961 г. със специалност български език и литература. Напуска България и  заминава за Париж като стипендиант на 23 години. Остава там до края на своя живот. През 1970 г. защитава докторска дисертация под ръководството на Ролан Барт. Работи дълги години във Френския национален център за научни изследвания, преподава в Йеил и Харвард. Почетен доктор е на Софийския университет (1988), Доктор хонорис кауза на Лиежкия университет, носител на Наградата на Принца на Астурия за обществени науки (2008).

Умира през 2017 г. в Париж, където преминава голяма част от неговия живот – повече от половин век. За това време се връща в България само веднъж. Творбите му, създадени на френски език, се превеждат на български едва след 1984 г. Той не обича да дава интервюта и не коментира актуалните проблеми на времето. Позицията си изразява в своите книги. Идеите му, свързани с човека и неговите проявления, с вечните морални ценности,  идентичността и смесването на различните култури, десетилетия наред са важен фактор в развитието на световната мисъл.