„Върви, народе възродени, към светла бъднина върви, с книжовността, таз сила нова, съдбините си ти поднови!“

На 15 май 1892 година Стоян Михайловски, тогава учител в Русе, написва химна за светите братя Кирил и Методий „Върви, народе възродени!”. Текстът е отпечатан същата година в списание „Мисъл” на д-р Кръстьо Кръстев. През 1901 година   на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май и той създава познатата на всички днес музика по стиховете на Михайловски. Изпълнена е за пръв път на 11 май 1901 в Ловеч, а от следващата година вече е популярна в цялата страна. По време на тоталитарната власт  се правят идеологически промени в текста . Премахнати са куплети, в които се споменава за Бога и апостолите. Едва през 90-те години на 20 век, след демократичните промени в страната, е възстановен оригиналният текст.

КИРИЛ И МЕТОДИЙ

Български всеучилищен химн

„Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

Русе, 1882, априлий 15
[сп. „Мисъл“, 1892, кн. IX-X]